Luke 18
1 And he spake a parable unto them to the end that they ought always to pray, and not to faint;
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 saying, There was in a city a judge, which feared not God, and regarded not man:
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 and there was a widow in that city; and she came oft unto him, saying, Avenge me of mine adversary.
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 And he would not for a while: but afterward he said within himself, Though I fear not God, nor regard man;
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 yet because this widow troubleth me, I will avenge her, lest she wear me out by her continual coming.
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 And the Lord said, Hear what the unrighteous judge saith.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 And shall not God avenge his elect, which cry to him day and night, and he is longsuffering over them?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 I say unto you, that he will avenge them speedily. Howbeit when the Son of man cometh, shall he find faith on the earth?
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 And he spake also this parable unto certain which trusted in themselves that they were righteous, and set all others at nought:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Two men went up into the temple to pray; the one a Pharisee, and the other a publican.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 The Pharisee stood and prayed thus with himself, God, I thank thee, that I am not as the rest of men, extortioners, unjust, adulterers, or even as this publican.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 I fast twice in the week; I give tithes of all that I get.
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 But the publican, standing afar off, would not lift up so much as his eyes unto heaven, but smote his breast, saying, God, be merciful to me a sinner.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 I say unto you, This man went down to his house justified rather than the other: for every one that exalteth himself shall be humbled; but he that humbleth himself shall be exalted.
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 And they brought unto him also their babes, that he should touch them: but when the disciples saw it, they rebuked them.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 But Jesus called them unto him, saying, Suffer the little children to come unto me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Verily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall in no wise enter therein.
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 And a certain ruler asked him, saying, Good Master, what shall I do to inherit eternal life? (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 And Jesus said unto him, Why callest thou me good? none is good, save one, [even] God.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Thou knowest the commandments, Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not bear false witness, Honour thy father and mother.
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 And he said, All these things have I observed from my youth up.
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 And when Jesus heard it, he said unto him, One thing thou lackest yet: sell all that thou hast, and distribute unto the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 But when he heard these things, he became exceeding sorrowful; for he was very rich.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 And Jesus seeing him said, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 For it is easier for a camel to enter in through a needle’s eye, than for a rich man to enter into the kingdom of God.
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 And they that heard it said, Then who can be saved?
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 But he said, The things which are impossible with men are possible with God.
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 And Peter said, Lo, we have left our own, and followed thee.
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 And he said unto them, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or wife, or brethren, or parents, or children, for the kingdom of God’s sake,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 And he took unto him the twelve, and said unto them, Behold, we go up to Jerusalem, and all the things that are written by the prophets shall be accomplished unto the Son of man.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 For he shall be delivered up unto the Gentiles, and shall be mocked, and shamefully entreated, and spit upon:
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 and they shall scourge and kill him: and the third day he shall rise again.
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 And they understood none of these things; and this saying was hid from them, and they perceived not the things that were said.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 And it came to pass, as he drew nigh unto Jericho, a certain blind man sat by the way side begging:
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 and hearing a multitude going by, he inquired what this meant.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 And they told him, that Jesus of Nazareth passeth by.
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 And he cried, saying, Jesus, thou son of David, have mercy on me.
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 And they that went before rebuked him, that he should hold his peace: but he cried out the more a great deal, Thou son of David, have mercy on me.
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 And Jesus stood, and commanded him to be brought unto him: and when he was come near, he asked him,
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 What wilt thou that I should do unto thee? And he said, Lord, that I may receive my sight.
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 And Jesus said unto him, Receive thy sight: thy faith hath made thee whole.
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 And immediately he received his sight, and followed him, glorifying God: and all the people, when they saw it, gave praise unto God.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
