John 1
1 In the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 The same was in the beginning with God.
То в началото беше у Бога.
3 All things were made by him; and without him was not anything made that hath been made.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 In him was life; and the life was the light of men.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 And the light shineth in the darkness; and the darkness apprehended it not.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 There came a man, sent from God, whose name was John.
Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 The same came for witness, that he might bear witness of the light, that all might believe through him.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 He was not the light, but [came] that he might bear witness of the light.
Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
9 There was the true light, [even the light] which lighteth every man, coming into the world.
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 He was in the world, and the world was made by him, and the world knew him not.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 He came unto his own, and they that were his own received him not.
У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 But as many as received him, to them gave he the right to become children of God, [even] to them that believe on his name:
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13 which were born, not of blood, nor of the will of the flesh, nor of the will of man, but of God.
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 And the Word became flesh, and dwelt among us (and we beheld his glory, glory as of the only begotten from the Father), full of grace and truth.
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 John beareth witness of him, and crieth, saying, This was he of whom I said, He that cometh after me is become before me: for he was before me.
Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
16 For of his fulness we all received, and grace for grace.
Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 For the law was given by Moses; grace and truth came by Jesus Christ.
понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 No man hath seen God at any time; the only begotten Son, which is in the bosom of the Father, he hath declared [him].
Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19 And this is the witness of John, when the Jews sent unto him from Jerusalem priests and Levites to ask him, Who art thou?
И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 And he confessed, and denied not; and he confessed, I am not the Christ.
Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 And they asked him, What then? Art thou Elijah? And he saith, I am not. Art thou the prophet? And he answered, No.
И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 They said therefore unto him, Who art thou? that we may give an answer to them that sent us. What sayest thou of thyself?
На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 He said, I am the voice of one crying in the wilderness, Make straight the way of the Lord, as said Isaiah the prophet.
Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исаия.
24 And they had been sent from the Pharisees.
А изпратените бяха от фарисеите.
25 And they asked him, and said unto him, Why then baptizest thou, if thou art not the Christ, neither Elijah, neither the prophet?
И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 John answered them, saying, I baptize with water: in the midst of you standeth one whom ye know not,
В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 [even] he that cometh after me, the latchet of whose shoe I am not worthy to unloose.
Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 These things were done in Bethany beyond Jordan, where John was baptizing.
Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.
29 On the morrow he seeth Jesus coming unto him, and saith, Behold, the Lamb of God, which taketh away the sin of the world!
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 This is he of whom I said, After me cometh a man which is become before me: for he was before me.
Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 And I knew him not; but that he should be made manifest to Israel, for this cause came I baptizing with water.
И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 And John bare witness, saying, I have beheld the Spirit descending as a dove out of heaven; and it abode upon him.
И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 And I knew him not: but he that sent me to baptize with water, he said unto me, Upon whomsoever thou shalt see the Spirit descending, and abiding upon him, the same is he that baptizeth with the Holy Spirit.
И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 And I have seen, and have borne witness that this is the Son of God.
И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
35 Again on the morrow John was standing, and two of his disciples;
На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 and he looked upon Jesus as he walked, and saith, Behold, the Lamb of God!
И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
37 And the two disciples heard him speak, and they followed Jesus.
И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
38 And Jesus turned, and beheld them following, and saith unto them, What seek ye? And they said unto him, Rabbi (which is to say, being interpreted, Master), where abidest thou?
И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
39 He saith unto them, Come, and ye shall see. They came therefore and saw where he abode; and they abode with him that day: it was about the tenth hour.
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.
40 One of the two that heard John [speak], and followed him, was Andrew, Simon Peter’s brother.
Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 He findeth first his own brother Simon, and saith unto him, We have found the Messiah (which is, being interpreted, Christ).
Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
42 He brought him unto Jesus. Jesus looked upon him, and said, Thou art Simon the son of John: thou shalt be called Cephas (which is by interpretation, Peter).
Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара).
43 On the morrow he was minded to go forth into Galilee, and he findeth Philip: and Jesus saith unto him, Follow me.
На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
44 Now Philip was from Bethsaida, of the city of Andrew and Peter.
А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
45 Philip findeth Nathanael, and saith unto him, We have found him, of whom Moses in the law, and the prophets, did write, Jesus of Nazareth, the son of Joseph.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,
46 And Nathanael said unto him, Can any good thing come out of Nazareth? Philip saith unto him, Come and see.
Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
47 Jesus saw Nathanael coming to him, and saith of him, Behold, an Israelite indeed, in whom is no guile!
Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48 Nathanael saith unto him, Whence knowest thou me? Jesus answered and said unto him, Before Philip called thee, when thou wast under the fig tree, I saw thee.
Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49 Nathanael answered him, Rabbi, thou art the Son of God; thou art King of Israel.
Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.
50 Jesus answered and said unto him, Because I said unto thee, I saw thee underneath the fig tree, believest thou? thou shalt see greater things than these.
Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 And he saith unto him, Verily, verily, I say unto you, Ye shall see the heaven opened, and the angels of God ascending and descending upon the Son of man.
И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
