Luke 19
1 And he entered and was passing through Jericho.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 And behold, a man called by name Zacchaeus; and he was a chief publican, and he was rich.
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 And he sought to see Jesus who he was; and could not for the crowd, because he was little of stature.
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 And he ran on before, and climbed up into a sycomore tree to see him: for he was to pass that way.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 And when Jesus came to the place, he looked up, and said unto him, Zacchaeus, make haste, and come down; for today I must abide at thy house.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 And he made haste, and came down, and received him joyfully.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 And when they saw it, they all murmured, saying, He is gone in to lodge with a man that is a sinner.
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 And Zacchaeus stood, and said unto the Lord, Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have wrongfully exacted aught of any man, I restore fourfold.
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 And Jesus said unto him, Today is salvation come to this house, forasmuch as he also is a son of Abraham.
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 For the Son of man came to seek and to save that which was lost.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 And as they heard these things, he added and spake a parable, because he was nigh to Jerusalem, and [because] they supposed that the kingdom of God was immediately to appear.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 He said therefore, A certain nobleman went into a far country, to receive for himself a kingdom, and to return.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 And he called ten servants of his, and gave them ten pounds, and said unto them, Trade ye [herewith] till I come.
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 But his citizens hated him, and sent an ambassage after him, saying, We will not that this man reign over us.
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 And it came to pass, when he was come back again, having received the kingdom, that he commanded these servants, unto whom he had given the money, to be called to him, that he might know what they had gained by trading.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 And the first came before him, saying, Lord, thy pound hath made ten pounds more.
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 And he said unto him, Well done, thou good servant: because thou wast found faithful in a very little, have thou authority over ten cities.
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 And the second came, saying, Thy pound, Lord, hath made five pounds.
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 And he said unto him also, Be thou also over five cities.
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 And another came, saying, Lord, behold, [here is] thy pound, which I kept laid up in a napkin:
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 for I feared thee, because thou art an austere man: thou takest up that thou layedst not down, and reapest that thou didst not sow.
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 He saith unto him, Out of thine own mouth will I judge thee, thou wicked servant. Thou knewest that I am an austere man, taking up that I laid not down, and reaping that I did not sow;
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 then wherefore gavest thou not my money into the bank, and I at my coming should have required it with interest?
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 And he said unto them that stood by, Take away from him the pound, and give it unto him that hath the ten pounds.
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 And they said unto him, Lord, he hath ten pounds.
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 I say unto you, that unto every one that hath shall be given; but from him that hath not, even that which he hath shall be taken away from him.
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 Howbeit these mine enemies, which would not that I should reign over them, bring hither, and slay them before me.
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 And when he had thus spoken, he went on before, going up to Jerusalem.
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 And it came to pass, when he drew nigh unto Bethphage and Bethany, at the mount that is called [the mount] of Olives, he sent two of the disciples,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 saying, Go your way into the village over against [you]; in the which as ye enter ye shall find a colt tied, whereon no man ever yet sat: loose him, and bring him.
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 And if any one ask you, Why do ye loose him? thus shall ye say, The Lord hath need of him.
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 And they that were sent went away, and found even as he had said unto them.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 And as they were loosing the colt, the owners thereof said unto them, Why loose ye the colt?
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 And they said, The Lord hath need of him.
А те казаха: На Господа трябва.
35 And they brought him to Jesus: and they threw their garments upon the colt, and set Jesus thereon.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 And as he went, they spread their garments in the way.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 And as he was now drawing nigh, [even] at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works which they had seen;
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 saying, Blessed [is] the King that cometh in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 And some of the Pharisees from the multitude said unto him, Master, rebuke thy disciples.
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 And he answered and said, I tell you that, if these shall hold their peace, the stones will cry out.
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 And when he drew nigh, he saw the city and wept over it,
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 saying, If thou hadst known in this day, even thou, the things which belong unto peace! but now they are hid from thine eyes.
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 For the days shall come upon thee, when thine enemies shall cast up a bank about thee, and compass thee round, and keep thee in on every side,
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 and shall dash thee to the ground, and thy children within thee; and they shall not leave in thee one stone upon another; because thou knewest not the time of thy visitation.
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 And he entered into the temple, and began to cast out them that sold,
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 saying unto them, It is written, And my house shall be a house of prayer: but ye have made it a den of robbers.
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 And he was teaching daily in the temple. But the chief priests and the scribes and the principal men of the people sought to destroy him:
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 and they could not find what they might do; for the people all hung upon him, listening.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
