Luke 16
1 And he said also unto the disciples, There was a certain rich man, which had a steward; and the same was accused unto him that he was wasting his goods.
О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 And he called him, and said unto him, What is this that I hear of thee? render the account of thy stewardship; for thou canst be no longer steward.
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 And the steward said within himself, What shall I do, seeing that my lord taketh away the stewardship from me? I have not strength to dig; to beg I am ashamed.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 I am resolved what to do, that, when I am put out of the stewardship, they may receive me into their houses.
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 And calling to him each one of his lord’s debtors, he said to the first, How much owest thou unto my lord?
И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 And he said, A hundred measures of oil. And he said unto him, Take thy bond, and sit down quickly and write fifty.
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 Then said he to another, And how much owest thou? And he said, A hundred measures of wheat. He saith unto him, Take thy bond, and write fourscore.
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 And his lord commended the unrighteous steward because he had done wisely: for the sons of this world are for their own generation wiser than the sons of the light. (aiōn g165)
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
9 And I say unto you, Make to yourselves friends by means of the mammon of unrighteousness; that, when it shall fail, they may receive you into the eternal tabernacles. (aiōnios g166)
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
10 He that is faithful in a very little is faithful also in much: and he that is unrighteous in a very little is unrighteous also in much.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 If therefore ye have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true [riches]?
И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 And if ye have not been faithful in that which is another’s, who will give you that which is your own?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 No servant can serve two masters: for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to one, and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.
Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 And the Pharisees, who were lovers of money, heard all these things; and they scoffed at him.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 And he said unto them, Ye are they that justify yourselves in the sight of men; but God knoweth your hearts: for that which is exalted among men is an abomination in the sight of God.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 The law and the prophets [were] until John: from that time the gospel of the kingdom of God is preached, and every man entereth violently into it.
Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 But it is easier for heaven and earth to pass away, than for one tittle of the law to fall.
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Every one that putteth away his wife, and marrieth another, committeth adultery: and he that marrieth one that is put away from a husband committeth adultery.
Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 Now there was a certain rich man, and he was clothed in purple and fine linen, faring sumptuously every day:
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 and a certain beggar named Lazarus was laid at his gate, full of sores,
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 and desiring to be fed with the [crumbs] that fell from the rich man’s table; yea, even the dogs came and licked his sores.
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 And it came to pass, that the beggar died, and that he was carried away by the angels into Abraham’s bosom: and the rich man also died, and was buried.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 And in Hades he lifted up his eyes, being in torments, and seeth Abraham afar off, and Lazarus in his bosom. (Hadēs g86)
И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
24 And he cried and said, Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue; for I am in anguish in this flame.
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 But Abraham said, Son, remember that thou in thy lifetime receivedst thy good things, and Lazarus in like manner evil things: but now here he is comforted, and thou art in anguish.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 And beside all this, between us and you there is a great gulf fixed, that they which would pass from hence to you may not be able, and that none may cross over from thence to us.
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 And he said, I pray thee therefore, father, that thou wouldest send him to my father’s house;
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 for I have five brethren; that he may testify unto them, lest they also come into this place of torment.
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 But Abraham saith, They have Moses and the prophets; let them hear them.
Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 And he said, Nay, father Abraham: but if one go to them from the dead, they will repent.
А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 And he said unto him, If they hear not Moses and the prophets, neither will they be persuaded, if one rise from the dead.
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
