Luke 15
1 Now all the publicans and sinners were drawing near unto him for to hear him.
А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 And both the Pharisees and the scribes murmured, saying, This man receiveth sinners, and eateth with them.
А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 And he spake unto them this parable, saying,
И Той им изговори тая притча, като каза:
4 What man of you, having a hundred sheep, and having lost one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?
Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 And when he hath found it, he layeth it on his shoulders, rejoicing.
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 And when he cometh home, he calleth together his friends and his neighbours, saying unto them, Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost.
И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 I say unto you, that even so there shall be joy in heaven over one sinner that repenteth, [more] than over ninety and nine righteous persons, which need no repentance.
Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Or what woman having ten pieces of silver, if she lose one piece, doth not light a lamp, and sweep the house, and seek diligently until she find it?
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 And when she hath found it, she calleth together her friends and neighbours, saying, Rejoice with me, for I have found the piece which I had lost.
И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Even so, I say unto you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner that repenteth.
Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 And he said, A certain man had two sons:
Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 and the younger of them said to his father, Father, give me the portion of [thy] substance that falleth to me. And he divided unto them his living.
И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 And not many days after the younger son gathered all together, and took his journey into a far country; and there he wasted his substance with riotous living.
И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 And when he had spent all, there arose a mighty famine in that country; and he began to be in want.
И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 And he went and joined himself to one of the citizens of that country; and he sent him into his fields to feed swine.
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 And he would fain have been filled with the husks that the swine did eat: and no man gave unto him.
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 But when he came to himself he said, How many hired servants of my father’s have bread enough and to spare, and I perish here with hunger!
А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 I will arise and go to my father, and will say unto him, Father, I have sinned against heaven, and in thy sight:
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 I am no more worthy to be called thy son: make me as one of thy hired servants.
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 And he arose, and came to his father. But while he was yet afar off, his father saw him, and was moved with compassion, and ran, and fell on his neck, and kissed him.
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 And the son said unto him, Father, I have sinned against heaven, and in thy sight: I am no more worthy to be called thy son.
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 But the father said to his servants, Bring forth quickly the best robe, and put it on him; and put a ring on his hand, and shoes on his feet:
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 and bring the fatted calf, [and] kill it, and let us eat, and make merry:
докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 for this my son was dead, and is alive again; he was lost, and is found. And they began to be merry.
защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 Now his elder son was in the field: and as he came and drew nigh to the house, he heard music and dancing.
А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 And he called to him one of the servants, and inquired what these things might be.
И повика един от слугите и попита, що е това.
27 And he said unto him, Thy brother is come; and thy father hath killed the fatted calf, because he hath received him safe and sound.
А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 But he was angry, and would not go in: and his father came out, and entreated him.
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 But he answered and said to his father, Lo, these many years do I serve thee, and I never transgressed a commandment of thine: and [yet] thou never gavest me a kid, that I might make merry with my friends:
А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 but when this thy son came, which hath devoured thy living with harlots, thou killedst for him the fatted calf.
а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 And he said unto him, Son, thou art ever with me, and all that is mine is thine.
А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 But it was meet to make merry and be glad: for this thy brother was dead, and is alive [again]; and [was] lost, and is found.
Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
