Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Ka naʻe tali ʻe Siope, ʻo ne pehē,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
“Fakafanongo lelei ki heʻeku lea, pea ko hoʻomou fakafiemālie eni.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Mou kātaki, kau lea atu; pea hili ʻeku lea, fai pe hoʻomou manuki.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
ʻOiauē, he ʻoku ou liunga ki he tangata? Pea ka ne ko ia, ko e hā nai ʻe ʻikai mamahi ai hoku laumālie?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Tokanga mai, pea mou ofo, pea ʻai homou nima ki homou ngutu.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
ʻIo, ʻi heʻeku fakamanatu ʻoku ou manavahē ʻaupito, pea ʻoku puke ʻa hoku kakano ʻe he tetetete.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
“Ko e hā ʻoku moʻui ai ʻae angakovi, ʻo hoko ʻo motuʻa, ʻio, pea lahi ʻi he mālohi?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Kuo fakatuʻumaʻu honau hako fakataha mo kinautolu, pea mo ʻenau fānau ʻi honau ʻao.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
ʻOku malu honau fale mei he manavahē, pea ʻoku ʻikai ʻiate kinautolu ʻae meʻa tā ʻae ʻOtua.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
ʻOku fakatauʻi ʻe heʻenau pulu tangata ʻo touʻia taʻehala; ʻoku fānau ʻenau pulu fefine ʻo taʻetōhonoʻuhiki.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
ʻOku nau tuku atu ʻenau fānau ʻo hangē ko e fanga sipi, pea ʻoku meʻe hopohopo ʻenau fānau.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
ʻOku nau toʻo hake ʻae kihiʻi lali mo e haʻape, pea nau fiefia ʻi he leʻo ʻoe meʻa ifi.
ʻOku nau fakaʻosi honau ngaahi ʻaho ʻi he fakafiemālie, pea fakafokifā pe ʻoku nau ʻalu hifo ki he faʻitoka. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Ko ia ʻoku nau pehē ai ki he ʻOtua, ‘ʻAlu ʻiate kimautolu, he ʻoku ʻikai te mau holi ke ʻilo ho ngaahi hala.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Ko hai ʻae Māfimafi, ke pehē ke mau tauhi ia? Pea ko e hā ʻae totongi te mau maʻu, ʻo kapau te mau lotu ki ai?’
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Vakai, ʻoku ʻikai ʻi honau nima ʻenau monūʻia: ʻoku mamaʻo ʻiate au ʻae fakakaukau ʻoe angahala.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
“ʻOku liunga fiha ʻae tāmateʻi ʻoe maama ʻae angahala? Mo e hoko ʻenau fakaʻauha kiate kinautolu? ʻoku tufaki ʻe he ʻOtua ʻae ngaahi mamahi ʻi hono houhau.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
ʻOku nau tatau mo e tefitoʻi kaho ʻi he mata ʻoe matangi, pea hangē ko e kafukafu ʻoku ʻave ʻe he afi.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
‘ʻOku hili ʻe he ʻOtua ʻa ʻene angahala ki heʻene fānau:’ ʻoku ne totongi kiate ia, pea te ne ʻilo ia.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
ʻE mamata ʻe hono mata ki hono fakaʻauha, pea ʻe inu ia ʻi he houhau ʻoe Māfimafi.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
He ko e hā ʻene fiemālie ʻi hono fale ʻamui ʻiate ia, ʻoka tuʻu ua mālie ʻae lau ʻo hono ngaahi māhina?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
“ʻE akonakiʻi ʻe ha taha ʻae ʻOtua ke ʻilo? He ʻoku ne fakamaau ʻe ia ʻakinautolu ʻoku māʻolunga.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
ʻOku mate ha tokotaha lolotonga ʻene mālohi lahi, mo ʻene nofo tofu pe mo fiemālie.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
ʻOku fonu hono sino ʻi he ngako, pea lolololo hono ngaahi hui ʻi he uho.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Pea ʻoku mate ha tokotaha ʻi he mamahi lahi ʻo hono laumālie, pea ʻikai ʻaupito haʻane kai ʻe fiemālie ai.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Te na tokoto tatau pe ʻi he efu, pea ʻe ʻuʻufi ʻakinaua ʻe he fanga kelemutu.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
“Vakai, ʻoku ou ʻilo hoʻomou ngaahi mahalo, mo e ngaahi filioʻi kovi ʻoku mou mahalo ʻaki kiate au.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
He ʻoku mou pehē, ‘Kofaʻā ʻae fale ʻoe ʻeiki? Pea kofaʻā ʻae ngaahi nofoʻanga ʻoe kakai angahala?’
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
ʻIkai kuo mou ʻeke kiate kinautolu ʻoku feʻaluʻaki ʻi he hala? Pea ʻikai ʻoku mou ʻilo ʻenau ngaahi tala,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
ʻAia kuo tuku tolonga ʻae angahala ki he ʻaho ʻoe fakaʻauha? ʻE taki atu ʻakinautolu ki he ʻaho ʻoe houhau.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Ko hai te ne fakahā hono hala ki hono mata? Pea ʻe totongi ʻe hai kiate ia ʻae meʻa kuo ne fai?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Ka ʻe ʻomi ia ki he faʻitoka, ʻe nofomaʻu ia ʻi he fonualoto.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
ʻE melie kiate ia ʻae ngaahi tutuʻanga kelekele ʻoe luo, pea ʻe fusi kiate ia ʻae kakai kotoa pē, ʻo hangē ko e taʻefaʻalaua ʻae kakai naʻe muʻa ʻiate ia.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Pea ka kuo pehē, pea ko e hā ʻoku mou fakafiemālie taʻeʻaonga kiate au, kae vakai ʻoku ai ʻae loi ʻi hoʻomou ngaahi lea?”
