Йов 22
1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
Pea naʻe toki tali ʻe Elifasi mei Timani, ʻo ne pehē,
2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
‘ʻE faʻa ʻaonga ʻae tangata ki he ʻOtua,’ ʻo hangē ʻoku ʻaonga ʻaia ʻoku poto kiate ia pe?
3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
He ʻoku ʻaonga ki he Māfimafi ʻa hoʻo māʻoniʻoni? Pe ʻaonga ki ai ʻa hoʻo fakahaohaoa ho ngaahi ʻaluʻanga?
4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
He te ne tautea koe ko ʻene manavahē kiate koe? Te ne fai koā mo koe ʻae fakamaau?
5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
ʻIkai ʻoku lahi ʻaupito hoʻo angahala? Pea taʻengata mo hoʻo ngaahi hia?
6 Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
He kuo ke maʻu taʻetotonu ʻae totongi mei ho kāinga, pea kuo ke faʻao mei he telefua honau kofu.
7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
Naʻe ʻikai te ke fakainua ʻae vaivai ʻaki ʻae vai, pea kuo ke taʻofi ʻae mā mei he fiekaia.
8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
Ka naʻe ʻoe tangata mālohi ʻae fonua; pea nofo ai ʻae tangata ongoongolelei.
9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
Kuo ke fekau atu taʻehameʻa ʻae kau fefine kuo mate honau husepāniti, pea kuo fesiʻi ʻae nima ʻoe kau tamai mate.
10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
Ko ia kuo kāpui ai koe ʻe he ngaahi tauhele, pea ke puputuʻu ʻi he manavahē kuo fakafokifā;
11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
Pea ko e fakapoʻuli ke ʻoua naʻa ke mamata, pea ʻufiʻufi koe ʻe he ngaahi vai lahi.
12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
“ʻIkai ʻoku ʻi he langi ʻi ʻolunga ʻae ʻOtua? Pea ke vakai ki hono māʻolunga faufau ʻoe ngaahi fetuʻu lahi!
13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
Ka ke pehē ʻe koe, ‘ʻOku ʻilo fēfē ʻe he ʻOtua? Pea ʻe faʻa fakamaau ʻe ia ʻi he loto ʻao fakapoʻuli?
14 Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
Ko e ʻufiʻufi kiate ia ʻae ngaahi ʻao matolu, ʻaia ʻoku ʻikai te ne mamata ai; pea ʻoku hāʻele pe ia ʻi he hāʻeleʻanga ʻi he langi.’
15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
He kuo ke fakaʻilongaʻi ʻe koe ʻae hala motuʻa, naʻe fou ai ʻae kakai angahala?
16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
ʻAkinautolu naʻe tuʻusi hifo ʻi he teʻeki hoko honau kuonga, ʻakinautolu naʻe lōmaki honau tuʻunga ʻaki ʻae vai:
17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
ʻAkinautolu naʻe pehē ki he ʻOtua, ‘ʻAlu ʻiate kimautolu:’ pea, ‘Ko e hā ʻe faʻa fai ʻe he Māfimafi maʻanautolu?’
18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Ka naʻa ne fakapito ʻaki ʻae ngaahi meʻa lelei honau ngaahi fale: ka ʻoku mamaʻo ʻiate au ʻae fakakaukau ʻoe angahala.
19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
ʻOku mamata ki ai ʻae māʻoniʻoni, pea fiefia: pea ʻoku kata manuki kiate kinautolu ʻe he taʻeangahala.
20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
‘Koeʻuhi naʻe ʻikai tuʻusi ʻetau koloa, ka ko honau toe ʻoku fakaʻauha ʻe he afi.’
21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
“Fai ke ke ʻiloʻi ia, pea ke melino: pea ko ia ʻe hoko ai ʻae lelei kiate koe.
22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
ʻOku ou kole kiate koe, ke ke maʻu ʻae fono mei hono ngutu, pea ke faʻo ki ho loto ʻa ʻene ngaahi folofola.
23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
Kapau te ke tafoki ki he Māfimafi, ʻe langa hake koe, pea te ke tukuange ke mamaʻo ʻae hia mei ho ngaahi fale.
24 Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
Pea te ke toki fokotuʻu ʻae koloa ʻo hangē ko e efu, mo e koula ʻo Ofeli ʻo hangē ko e ngaahi maka teka ʻoe tafeʻanga vai.
25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
ʻIo, ʻe hoko ʻae Māfimafi ko ho fakaū, pea te ke maʻu ʻo lahi ʻae siliva.
26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
He te ke toki fiefia ʻi he Māfimafi, pea hanga hake ho mata ki he ʻOtua.
27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
Te ke fai haʻo lotu kiate ia, pea te ne ongoʻi koe, pea te ke fai hoʻo ngaahi fuakava.
28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
Te ke tuʻutuʻuni foki ha meʻa, pea ʻe fakamoʻoni ia kiate koe: pea ʻe ulo ʻae maama ki ho ngaahi hala.
29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
ʻOka ai ha tōkilalo, te ke toki pehē, ‘ʻOku ai ʻae hakeakiʻi;’ pea ʻe fakamoʻui ʻe ia ʻae angavaivai.
30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
ʻE fakahaofi ʻe ia ʻae fonua motu ʻoe taʻeangahala: pea ʻoku hao ia ʻi he māʻoniʻoni ʻo ho nima.”
