Йов 29

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Ka naʻe fai ai pe ʻe Siope ʻene lea mamafa, ʻo ne pehē,

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

“Taumaiā kuo u tatau eni mo e ngaahi māhina kuo hili ange, ʻo hangē ko e ngaahi ʻaho naʻe maluʻi ai au ʻe he ʻOtua;

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

‌ʻI he kei ulo ʻa ʻene maama ki hoku ʻulu, pea u ʻalu mo ʻene maama ʻi he fakapoʻuli;

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

‌ʻO hangē ko ʻeku nofo ʻi he ngaahi ʻaho ʻo ʻeku monūʻia, ʻi he fakataha ʻae kakai ʻoe ʻOtua ʻi hoku fale;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

‌ʻI he kei ʻiate au ʻae Māfimafi, pea ʻiate au mo ʻeku fānau;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

‌ʻI he tafe ʻae pota ʻi hoku hala, pea lilingi mai ʻe he maka ʻae lolo lahi ʻaupito;

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

‌ʻI heʻeku ʻalu atu ʻi he loto kolo ki he matapā, pea teuʻi hoku nofoʻanga ʻi he hala lahi!

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Naʻe sio kiate au ʻae kau talavou, ʻonau toitoi: pea tutuʻu ki ʻolunga ʻae kau mātuʻa.

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

Naʻe taʻofi ʻe he ngaahi ʻeiki ʻenau alea, ʻo ʻai honau nima ki honau ngutu.

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

Naʻe longo pe ʻae houʻeiki, pea piki honau ʻelelo ki honau ʻoʻaoʻingutu.

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

‌ʻI he ongoʻi au ʻe he telinga, ne ne tāpuakiʻi au; pea ʻi he mamata ʻae mata kiate au, naʻa ne fakamoʻoniʻi au:

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

He naʻaku fakahaofia ʻae masiva naʻe tangi, ʻae tamai mate, mo ia naʻe ʻikai hano tokoni.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Ko e tāpuaki ʻo ia naʻe meimei mate ne hoko kiate au: pea naʻaku fakafiefiaʻi ke hiva ʻae loto ʻoe fefine kuo mate hono husepāniti.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Ne u ai ʻae māʻoniʻoni, pea ne ʻufiʻufi ʻaki au: naʻe tatau ʻeku fakamaau mo e pulupulu mo e pale.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Ko e mata au ki he kui, mo e vaʻe ki he ketu.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

Ko e tamai au ki he masiva: pea ko e meʻa naʻe ʻikai te u ʻiloʻi ne u kumi lahi ki ai.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Naʻaku fesiʻi ʻae kouʻahe ʻoe fai kovi, ʻo toʻo ʻae meʻa faʻao mei hono nifo.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Pea u toki pehē, ‘Te u mate ʻi hoku pununga, pea te u fakalahi hoku ngaahi ʻaho ke hangē ko e ʻoneʻone.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Naʻe mafola hoku aka ʻi he ngaahi veʻe vai, pea toka ʻae hahau ki hoku vaʻa ʻi he pō kotoa.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Ko hoku ongoongolelei naʻe maʻuiʻui pe, pea naʻe fakafoʻou ʻeku kaufana ʻi hoku nima.’

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

“Naʻe fakafanongo ʻae kakai kiate au, ʻo tatali, pea fakalongo pē ʻi heʻeku akonaki.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Hili ʻeku lea naʻe ʻikai te nau tali; pea naʻe tō ʻeku lea kiate kinautolu.

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Pea naʻa nau tatali kiate au ʻo hangē ki he ʻuha: pea nau fakamanga lahi honau ngutu ʻo hangē ki he ʻuha mui.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Ne u kata kiate kinautolu, pea ʻikai te nau faʻa tui; pea ko e maama ʻo hoku mata naʻe ʻikai ke nau lī ki lalo.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Naʻaku fili honau hala, ʻo nofo ko e ʻeiki, ne u nofo ʻo hangē ha tuʻi ʻi he kautau, pea hangē ha taha ʻoku ne fakafiemālieʻi ʻae kakai mamahi.