Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Pea naʻe toki pehēange ʻe Sofaa mei Neama, ʻo ne pehē,
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
“Ko e moʻoni ʻoku langaʻi au ʻe heʻeku ngaahi mahalo ke u tali, ko ia ʻoku ou fakatoʻotoʻo ai.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Kuo u fanongo ki he tautea ʻo ʻeku manuki, pea ko e laumālie ʻo ʻeku ʻilo ʻoku langaʻi au ke u tali.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
ʻIkai te ke ʻilo eni mei muʻa, talu hono tuku ʻoe tangata ʻi māmani,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Koeʻuhi ʻoku fuonounou ʻae nekeneka ʻoe angahala, pea ko e fiefia ʻae mālualoi ʻoku ʻi he kemo pe taha?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Neongo ʻae aʻu hake ki he langi ʻa hono ongolelei, pea ʻasi hake hono ʻulu ki he ngaahi ʻao;
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Ka ʻe ʻauha ia ʻo taʻengata ʻo hangē pe ko ʻene meʻa kovi ʻaʻana: ko kinautolu naʻe mamata ki ai te nau pehē, ‘Kofaʻā ia?’
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
ʻE puna atu ia ʻo hangē ha misi, pea ʻe ʻikai ʻilo ia: ʻio, ʻe tuli atu ia ʻo hangē ko ha meʻa ʻoku hā mai ʻi he pō.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Ko e mata foki naʻe mamata ki ai ʻe ʻikai toe mamata ai; pea ʻe ʻikai toe ʻilo ia ʻe hono potu.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
ʻE kumi ʻe heʻene fānau ke fakafiemālieʻi ʻae masiva, pea ʻe toe ʻatu ʻe hono nima ʻenau ngaahi meʻa.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
ʻOku fonu hono ngaahi hui [ʻi he angahala ]ʻo ʻene kei siʻi, pea ʻe takoto mo ia ʻi he efu.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
“Neongo ʻoku melie ʻi hono ngutu ʻae fai kovi, pea ne fufū ia ʻi hono lalo ʻelelo:
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Neongo ʻene mamae ki ai, ʻo ʻikai liʻaki; kae maʻu pe ʻi hono loto ngutu:
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
ʻE liliu ʻene meʻakai ʻi hono kete, ʻe hoko ia ko e ʻahu ʻoe fanga ngata fekai ʻi loto ʻiate ia.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Kuo ne folo hifo ʻae koloa, ka te ne toe lua ʻaki hake ia: ʻe lī ia ʻe he ʻOtua mei hono kete.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
ʻE mimisi ʻe ia ʻae kona ʻoe fanga ngata fekai: ʻe teʻia ia ʻe he ʻelelo ʻoe ngata fekai.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
ʻE ʻikai mamata ia ki he ngaahi vai, ko e ngaahi vai lahi, mo e ngaahi vaitafe ʻoe meʻa huʻamelie mo e pota.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
ʻE toe ʻatu ʻe ia ʻae fua ʻo ʻene ngāue, pea ʻe ʻikai folo hifo: pea ʻe ʻikai fiefia ia ʻi he lahi fau ʻo ʻene koloa.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Koeʻuhi kuo ne taʻomia mo liʻaki ʻae masiva; kuo ne toʻo fakamālohi ʻae fale naʻe ʻikai ke ne langa;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
“Ko e moʻoni ʻe ʻikai te ne ongoʻi ʻae fiemālie ʻi hono loto, ʻe ʻikai te ne faʻa maʻu ʻaia kuo ne holi ki ai.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
ʻE ʻikai toe ʻene meʻa kai; ko ia ʻe ʻikai ʻamanaki ʻe ha taha ki haʻane meʻa.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
ʻI he lahi ʻo ʻene maʻumeʻa ʻe masiva ai ia; ʻe hoko kiate ia ʻae nima ʻoe angakovi kotoa pē.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
ʻI heʻene teu ke fakapito hono kete, ʻe lī kiate ia ʻe he ʻOtua ʻae mālohi ʻo hono houhau, pea fakaʻauha ia kiate ia lolotonga ʻene kai.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
ʻE puna ia mei he meʻa tau ukamea, ka ʻe fanaʻi ia ke ʻasi ʻe he kaufana ukamea.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
ʻE unuhi ia, pea ʻasi ʻi hono sino; ʻio, ʻoku haʻu mei hono ʻahu ʻae heletā ngingila, ʻoku ʻiate ia ʻae ngaahi ilifia.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Ko e ngaahi fakapoʻuli kotoa pē kuo fufū ʻi hono ngaahi potu fakalilolilo: ʻe fakaʻauha ia ʻe he afi taʻetapili; ʻe hoko ʻae kovi kiate ia ʻoku toe ʻi hono ʻapi.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
ʻE fakahā ʻe he langi ʻa ʻene fai kovi, pea ʻe tuʻu hake ki ai ʻae fonua.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Ko e koloa ʻo hono fale ʻe mole, pea tafe atu ʻi he ʻaho ʻo hono houhau.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Ko e ʻinasi eni ʻoe tangata angahala mei he ʻOtua, mo e tufakanga kuo tuʻutuʻuni maʻana ʻe he ʻOtua.”
