Йов 19

1 Тогава Иов в отговор рече:

Pea naʻe toki tali ʻe Siope, ʻo ne pehē,

2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

‌ʻE fēfē hono fuoloa mo hoʻomou fakafiuʻi hoku laumālie, mo lailaiki ʻaki au ʻae ngaahi lea.

3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ko hono liunga hongofulu eni mo hoʻomou manukiʻi au: pea ʻoku ʻikai te mou mā ʻi hoʻomou fai ʻo hangē ko e kau muli kiate au.

4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Pea kapau moʻoni kuo u hē, ʻoku ʻiate au pe ʻeku hē.

5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pea kapau moʻoni te mou fai fielahi kiate au, pea talatalaakiʻi au ʻaki hoku manukiaʻanga:

6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Mou ʻilo eni, kuo fulihi au ʻe he ʻOtua, pea ne kāpui au ʻaki hono kupenga.

7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

“Vakai, ʻoku ou tangi koeʻuhi ko e fakamālohi, ka ʻoku ʻikai ongoʻi au: ʻoku ou tangi kalanga ka ʻoku ʻikai ha fakamaau.

8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Kuo ne feleʻi hoku hala ke ʻoua naʻaku ʻalu, pea kuo ne ʻai ʻae fakapoʻuli ʻi hoku ngaahi hala.

9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Kuo ne fakamasivaʻi au ʻi hoku nāunau, pea kuo ne toʻo ʻae tatā mei hoku ʻulu.

10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Kuo ne fakaʻauhaʻi au mei he potu kotoa pē, pea kuo u mole: pea kuo ne taʻaki ʻeku ʻamanaki ʻo hangē ha ʻakau.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Kuo ne tutu foki ʻa hono houhau kiate au, pea ʻoku ne lauʻi au ko e taha ʻo hono ngaahi fili.

12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

‌ʻOku fakataha ʻene ngaahi kautau, ʻonau keli takatakai ʻiate au, pea nofo fakatakamilo ʻi hoku fale.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

“Kuo ne fakamamaʻo atu hoku kāinga ʻiate au, pea ko ʻeku ngaahi kaumeʻa ʻoku mahuʻi ʻaupito meiate au.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Kuo mahuʻi hoku ngaahi kāinga ʻiate au, pea kuo fakangalongaloʻi au ʻe hoku ngaahi kāinga feʻofoʻofani.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Ko kinautolu ʻoku nofo ʻi hoku fale, mo ʻeku kau kaunanga, ʻoku nau lau au ko e muli, ko e taha kehe au ʻi honau ʻao.

16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Naʻaku ui ki heʻeku tamaioʻeiki, ka naʻe ʻikai te ne tali; ne u fakakolekole ʻaki hoku ngutu ki ai.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Kuo fakalielia ʻa ʻeku mānava ki hoku uaifi, neongo ʻa ʻeku fakakolekole koeʻuhi ko e fānau ʻa hoku sino ʻoʻoku.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

‌ʻIo, naʻe manukiʻi au ʻe he fānau iiki, ʻoku ou tuʻu hake pea nau lauʻikoviʻi au.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Kuo fehiʻa kiate au ʻa hoku ngaahi kāinga feʻofoʻofani kotoa pē, pea ko kinautolu ne u ʻofa ki ai kuo liliu ʻo angatuʻu kiate au.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

‌ʻOku piki hoku ngaahi hui ki hoku kili ʻo hangē ko hoku kakano, pea kuo u hao mo e kili ʻo hoku kau nifo.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

“ʻOfa mai kiate au, ʻofa mai kiate au, ʻakimoutolu ko hoku kāinga; he kuo ala kiate au ʻae nima ʻoe ʻOtua.

22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Ko e hā ʻoku mou fakatanga ai au ʻo hangē ko e ʻOtua, pea mou taʻefiu ʻi hoku kakano?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

“Taumaiā kuo tohi ʻa ʻeku ngaahi lea! Taumaiā kuo tohi ia ʻi ha tohi!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Koeʻuhi ke tohi tongi ia ʻaki ʻae peni ukamea mo e pulu, ʻi he maka ke taʻengata!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

He ʻoku ou ʻilo ʻoku moʻui ʻa hoku Huhuʻi, pea ʻe tuʻu ia ʻi māmani ʻi he ʻaho fakamui.

26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Pea ka ʻosi hoku kili pea maumau hoku sino, ka te u mamata ʻi hoku kakano ki he ʻOtua:

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

‌ʻAia te u mamata ki ai maʻaku, pea ʻe vakai ki ai ʻa hoku mata, pea ʻikai ha taha kehe; “Neongo ʻae ʻauha ʻa hoku ngaahi kupuʻi sino ʻiate au.

28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Ka ʻe lelei hoʻomou pehē, ‘Ko e hā ʻoku tau fakatanga ai ia?’ He ʻoku ʻiate au ʻae tefito ʻoe meʻa lelei.

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Ke manavahē ʻakimoutolu ki he heletā: he ʻoku ʻomi ʻe he ʻita ʻae ngaahi tautea ʻoe heletā, koeʻuhi ke mou ʻilo ʻoku ai ʻae fakamaau.”