John 1
1 In the beginnynge was the worde and the worde was with God: and the worde was God.
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 The same was in the beginnynge with God.
То в началото беше у Бога.
3 All thinges were made by it and with out it was made nothinge that was made.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 In it was lyfe and the lyfe was ye lyght of men
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 and the lyght shyneth in the darcknes but the darcknes comprehended it not.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 There was a man sent from God whose name was Iohn.
Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 The same cam as a witnes to beare witnes of the lyght that all men through him myght beleve.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 He was not that lyght: but to beare witnes of the lyght.
Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
9 That was a true lyght which lyghteth all men that come into the worlde.
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 He was in ye worlde and the worlde was made by him: and yet the worlde knewe him not.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 He cam amonge his (awne) and his awne receaved him not.
У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 But as meny as receaved him to them he gave power to be the sonnes of God in yt they beleved on his name:
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13 which were borne not of bloude nor of the will of the flesshe nor yet of the will of man: but of God.
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 And the worde was made flesshe and dwelt amonge vs and we sawe the glory of it as the glory of the only begotten sonne of ye father which worde was full of grace and verite.
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 Iohn bare witnes of him and cryed sayinge: This was he of whome I spake he that cometh after me was before me because he was yer then I.
Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
16 And of his fulnes have all we receaved even (grace) for grace.
Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 For the lawe was geven by Moses but grace and truthe came by Iesus Christ.
понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 No ma hath sene God at eny tyme. The only begotte sonne which is in ye bosome of ye father he hath declared him.
Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19 And this is the recorde of Iohn: When the Iewes sent Prestes and Levites from Ierusalem to axe him what arte thou?
И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 And he confessed and denyed not and sayde playnly: I am not Christ.
Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 And they axed him: what then? arte thou Helyas? And he sayde: I am not. Arte thou a Prophete? And he answered no.
И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 Then sayd they vnto him: what arte thou that we maye geve an answer to them that sent vs: What sayest thou of thy selfe?
На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 He sayde: I am the voyce of a cryar in the wyldernes make strayght the waye of the Lorde as sayde the Prophete Esaias.
Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исаия.
24 And they which were sent were of the pharises.
А изпратените бяха от фарисеите.
25 And they axed him and sayde vnto him: why baptisest thou then yf thou be not Christ nor Helyas nether a Prophet?
И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 Iohn answered them sayinge: I baptise with water: but one is come amonge you whom ye knowe not
В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 he it is that cometh after me whiche was before me whose sho latchet I am not worthy to vnlose.
Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 These thinges were done in Bethabara beyonde Iordan where Iohn dyd baptyse.
Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.
29 The nexte daye Iohn sawe Iesus commyge vnto him and sayde: beholde the lambe of God which taketh awaye the synne of the worlde.
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 This is he of whom I sayde. After me cometh a man which was before me for he was yer then I
Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 and I knew him not: but that he shuld be declared to Israell therfore am I come baptisynge with water.
И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 And Iohn bare recorde sayinge: I sawe the sprete descende from heven lyke vnto a dove and abyde apon him
И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 and I knewe him not. But he that sent me to baptise in water the same sayde vnto me: apon whom thou shalt se the sprete descende and tary styll on him the same is he which baptiseth with the holy goost.
И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 And I sawe and bare recorde that this is the sonne of God.
И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
35 The next daye after Iohn stode agayne and two of his disciples.
На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 And he behelde Iesus as he walked by and sayde: beholde the lambe of God.
И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
37 And the two disciples hearde him speake and folowed Iesus.
И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
38 And Iesus turned about and sawe them folowe and sayde vnto them: what seke ye? They sayde vnto him: Rabbi (which is to saye by interpretacion Master) where dwellest thou?
И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
39 He sayde vnto them: come and se. They came and sawe where he dwelt: and abode with him that daye. For it was about the tenthe houre.
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.
40 One of the two which hearde Iohn speake and folowed Iesus was Andrew Simon Peters brother.
Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 The same founde his brother Simon fyrst and sayde vnto him: we have founde Messias which is by interpretacion annoynted:
Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
42 and brought him to Iesus. And Iesus behelde him and sayde: thou arte Simon the sonne of Ionas thou shalt be called Cephas: which is by interpretacion a stone.
Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара).
43 The daye folowynge Iesus wolde goo into Galile and founde Philip and sayde vnto him folowe me.
На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
44 Philip was of Bethsaida the cite of Andrew and Peter.
А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
45 And Philip founde Nathanael and sayde vnto him. We have founde him of whom Moses in the lawe and the prophetes dyd wryte. Iesus the sonne of Ioseph of Nazareth.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,
46 And Nathanael sayde vnto him: can ther eny good thinge come out of Nazareth? Philip sayde to him: come and se.
Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
47 Iesus sawe Nathanael commynge to him and sayde of him. Beholde a ryght Israelite in who is no gyle.
Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48 Nathanael sayd vnto him: where knewest thou me? Iesus answered and sayde vnto him: Before that Philip called the when thou wast vnder ye fygge tree I sawe the.
Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49 Nathanael answered and sayde vnto him: Rabbi thou arte the sonne of God thou arte the kynge of Israel.
Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.
50 Iesus answered and sayd vnto him: Because I sayde vnto the I sawe the vnder the fygge tree thou belevest. Thou shalt se greater thinges then these.
Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 And he sayde vnto him: Verely verely I saye vnto you: herafter shall ye se heven open and the angels of God ascendynge and descendynge over the sonne of man.
И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
