Luke 24
1 On the morowe after the saboth erly in the morninge they came vnto the toumbe and brought the odoures which they had prepared and other wemen with them
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 And they founde the stone rouled awaye fro the sepulcre
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 and went in: but founde not the body of the Lorde Iesu.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 And it happened as they were amased therat: Beholde two men stode by them in shynynge vestures.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 And as they were a frayde and bowed doune their faces to the erth: they sayd to them: why seke ye the lyvinge amonge the deed?
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 He is not here: but is rysen. Remember how he spake vnto you when he was yet with you in Galile
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 sayinge: that the sonne of man must be delyvered into the hondes of synfull men and be crucified and the thyrde daye ryse agayne.
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 And they remembred his wordes
И спомниха си думите му.
9 and returned from the sepulcre and tolde all these thinges vnto the eleven and to all the remanaunt.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 It was Mary Magdalen and Ioanna and Mary Iacobi and other that were with the which tolde these thinges vnto the Apostles
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 and their wordes semed vnto them fayned thinges nether beleved they them.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Then aroose Peter and ran vnto the sepulcre and stouped in and sawe the lynnen cloothes layde by them selfe and departed wondrynge in him selfe at that which had happened.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 And beholde two of them went that same daye to a toune which was fro Ierusalem about thre scoore for longes called Emaus:
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 and they talked togeder of all these thinges that had happened.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 And it chaunsed as they comened togeder and reasoned that Iesus him selfe drue neare and went with them.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 But their eyes were holden that they coulde not knowe him.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 And he sayde vnto them: What maner of comunicacions are these that ye have one to another as ye walke and are sadde.
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 And the one of them named Cleophas answered and sayd vnto him: arte thou only a straunger in Ierusalem and haste not knowen the thinges which have chaunsed therin in these dayes?
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 To whom he sayd: what thinges? And they sayd vnto him: of Iesus of Nazareth which was a Prophet myghtie in dede and worde before god and all the people.
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 And how the hye prestes and oure rulers delyvered him to be condempned to deeth: and have crucified him.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 But we trusted that it shuld have bene he that shuld have delyvered Israel. And as touchynge all these thinges to daye is even the thyrd daye that they were done.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Ye and certayne wemen also of oure company made vs astonyed which came erly vnto the sepulcre
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 and founde not his boddy: and came sayinge that they had sene a vision of angels which sayde that he was alyve.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 And certayne of them which were with vs went their waye to the sepulcre and founde it even so as the wemen had sayde: but him they sawe not.
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 And he sayde vnto the: O foles and slowe of herte to beleve all yt the prophetes have spoken.
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Ought not Christ to have suffred these thinges and to enter into his glory?
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 And he began at Moses and at all the prophetes and interpreted vnto them in all scriptures which were wrytten of him.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 And they drue neye vnto the toune wich they went to. And he made as though he wolde have gone further.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 But they constrayned him sayinge: abyde with vs for it draweth towardes nyght and the daye is farre passed. And he went in to tary with the.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 And it came to passe as he sate at meate wt them he toke breed blessed it brake and gave to them.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 And their eyes were openned and they knewe him: and he vnnisshed out of their syght.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 And they sayde betwene them selves: dyd not oure hertes burne with in vs whyll he talked with vs by the waye and as he opened to vs the scriptures?
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 And they roose vp the same houre and returned agayne to Ierusalem and founde the eleven gadered to geder and them that were with them which
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 sayde: the Lorde is rysen in dede and hath apered to Simon.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 And they tolde what thinges was done in the waye and how they knewe him in breakynge of breed.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 As they thus spake Iesus him selfe stode in ye myddes of them and sayde vnto them: peace be with you.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 And they were abasshed and afrayde supposinge yt they had sene a sprete
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 And he sayde vnto the: Why are ye troubled and why do thoughtes aryse in youre hertes?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Beholde my hondes and my fete that it is even my selfe. Handle me and se: for spretes have not flesshe and bones as ye se me have.
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 And when he had thus spoken he shewed them his hondes and his fete.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 And whyll they yet beleved not for ioye and wondred he sayde vnto the: Have ye here eny meate?
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 And they gave him a pece of a broyled fisshe and of an hony combe.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 And he toke it and ate it before them.
И взе та яде пред тях.
44 And he sayde vnto the. These are the wordes which I spake vnto you whyll I was yet with you: that all must be fulfilled which were written of me in the lawe of Moses and in the Prophetes and in the Psalmes.
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Then openned he their wyttes that they myght vnderstond the scriptures
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 and sayde vnto them. Thus is it written and thus it behoved Christ to suffre and to ryse agayne from deeth the thyrde daye
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 and that repentaunce and remission of synnes shuld be preached in his name amonge all nacions and must beginne at Ierusalem.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 And ye are witnesses of these thinges.
Вие сте свидетели на това.
49 And beholde I will sende the promes of my father apon you. But tary ye in ye cite of Ierusalem vntyll ye be endewed with power from an hye.
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 And he ledde the out into Bethany and lyfte vp his hondes and blest them.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 And it cam to passe as he blessed the he departed from the and was caryed vp in to heven.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 And they worshipped him and returned to Ierusalem with greate ioye
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 and were continually in the temple praysinge and laudinge God. Amen.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
