Job 39
1 “[Job], do you know at what time/season [of the year] the female mountain goats give birth? Have you watched the wild deer while their fawns were being born?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Do you know how many months pass from the time they become pregnant until their fawns are born?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 [When they give birth, ] they crouch down so that the fawns do not [get hurt by] falling to the ground when they are born.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 The young fawns grow up in the open fields, and then they leave their mothers and do not return to them again.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 “Who allows the wild donkeys to go wherever they want [DOU]?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 I am the one who put them in the desert, in places where grass does not grow.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 They do not like the noise in the cities; [in the desert] they do not have to listen to the shouts of those who force donkeys to work.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 They go to the hills to find food; there they search for grass to eat.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 :Will a wild ox agree to work for you? Will it allow you to keep it penned up at night in the place where you put feed for your animals?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 And can you fasten it with a rope so that it will plow furrows/trenches in your fields?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Since it is very strong, can you trust it to work for you? Can you go away after you tell it what work it should do [and assume that it will do that work]?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Can you rely on it to come back [from the field], bringing your grain to the place where you thresh it?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 “[Think also about] the ostriches. [They] joyfully flap their wings, but they do not have wing feathers [that enable them to fly] like storks do.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Ostriches lay their eggs on top of the ground [and then walk away], leaving the eggs to be warmed in the sand.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Ostriches do not worry that some wild animal may step on the eggs and crush them [DOU].
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Ostriches act cruelly towards their chicks; they act as though the chicks belonged to some other ostrich. They are not concerned if [their chicks die], [and so] the laying of the eggs was in vain.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 That is because I did not allow ostriches to be wise. I did not enable them to be intelligent.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 But, when they get up and begin to run, they scornfully laugh at horses with their riders [because the horses cannot run as fast as the ostriches!]
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 And [think about] horses. [Job], are you the one who caused horses to be strong? Are you the one who put flowing (manes/long hair) on their necks?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Are you the one who enabled them to leap forward like locusts? When they (snort/blow loudly through their noses), they cause people to be afraid.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 They paw the ground, rejoicing about being very strong, as they prepare to rush into a battle.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 [It is as if] they laugh at the thought of being afraid. They are not afraid of anything! They do not run away when [the soldiers in the battle are fighting each other with] swords.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The quivers containing the riders’ arrows rattle against the horses’ sides, and the spears and javelins flash [in the light of the sun].
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 The horses paw the ground fiercely/excitedly, [wanting the battle to begin, ] and they rush into the battle when the trumpet is blown.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 They neigh [joyfully] when they hear someone blowing the trumpet. They can smell a battle even when they are far away, and they understand what it means when the commanders shout their commands [to their soldiers].
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 “[And think about big birds.] Are you the one who enabled hawks to spread their wings and fly to the south [for the winter]?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Do eagles fly high up [into the cliffs] to make their nests because you commanded them to do that?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 They live in [holes in] those cliffs. They are safe in those high pointed rocks [because no animals can reach them there].
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 As they watch carefully from there, they see far away the animals that they can kill (OR, dead bodies of animals).
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 After an eagle kills an animal, the baby eagles drink the blood of that animal.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
