Mark 6
1 And he went out from thence; and he cometh into his own country; and his disciples follow him.
И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 And when the sabbath was come, he began to teach in the synagogue: and many hearing him were astonished, saying, Whence hath this man these things? and, What is the wisdom that is given unto this man, and [what mean] such mighty works wrought by his hands?
О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Is not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, and Joses, and Judas, and Simon? and are not his sisters here with us? And they were offended in him.
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 And Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and among his own kin, and in his own house.
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 And he could there do no mighty work, save that he laid his hands upon a few sick folk, and healed them.
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 And he marveled because of their unbelief. And he went round about the villages teaching.
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 And he called unto him the twelve, and began to send them forth by two and two; and he gave them authority over the unclean spirits;
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 and he charged them that they should take nothing for [their] journey, save a staff only; no bread, no wallet, no money in their purse;
И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 but [to go] shod with sandals: and, [said he], put not on two coats.
но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 And he said unto them, Wheresoever ye enter into a house, there abide till ye depart thence.
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 And whatsoever place shall not receive you, and they hear you not, as ye go forth thence, shake off the dust that is under your feet for a testimony unto them.
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 And they went out, and preached that [men] should repent.
И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 And they cast out many devils, and anointed with oil many that were sick, and healed them.
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 And king Herod heard [thereof]; for his name had become known: and he said, John the Baptist is risen from the dead, and therefore do these powers work in him.
И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
15 But others said, It is Elijah. And others said, [It is] a prophet, [even] as one of the prophets.
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 But Herod, when he heard [thereof], said, John, whom I beheaded, he is risen.
Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 For Herod himself had sent forth and laid hold upon John, and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife: for he had married her.
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 For John said unto Herod, It is not lawful for thee to have thy brother’s wife.
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 And Herodias set herself against him, and desired to kill him; and she could not;
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 for Herod feared John, knowing that he was a righteous man and a holy, and kept him safe. And when he heard him, he was much perplexed; and he heard him gladly.
защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 And when a convenient day was come, that Herod on his birthday made a supper to his lords, and the high captains, and the chief men of Galilee;
И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 and when the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and them that sat at meat with him; and the king said unto the damsel, Ask of me whatsoever thou wilt, and I will give it thee.
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 And he sware unto her, Whatsoever thou shalt ask of me, I will give it thee, unto the half of my kingdom.
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 And she went out, and said unto her mother, What shall I ask? And she said, The head of John the Baptist.
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
25 And she came in straightway with haste unto the king, and asked, saying, I will that thou forthwith give me in a charger the head of John the Baptist.
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
26 And the king was exceeding sorry; but for the sake of his oaths, and of them that sat at meat, he would not reject her.
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 And straightway the king sent forth a soldier of his guard, and commanded to bring his head: and he went and beheaded him in the prison,
И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 and brought his head in a charger, and gave it to the damsel; and the damsel gave it to her mother.
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 And when his disciples heard [thereof], they came and took up his corpse, and laid it in a tomb.
И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 And the apostles gather themselves together unto Jesus; and they told him all things, whatsoever they had done, and whatsoever they had taught.
И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 And he saith unto them, Come ye yourselves apart into a desert place, and rest a while. For there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 And they went away in the boat to a desert place apart.
И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 And [the people] saw them going, and many knew [them], and they ran there together on foot from all the cities, and outwent them.
А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
34 And he came forth and saw a great multitude, and he had compassion on them, because they were as sheep not having a shepherd: and he began to teach them many things.
И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 And when the day was now far spent, his disciples came unto him, and said, The place is desert, and the day is now far spent:
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 send them away, that they may go into the country and villages round about, and buy themselves somewhat to eat.
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 But he answered and said unto them, Give ye them to eat. And they say unto him, Shall we go and buy two hundred pennyworth of bread, and give them to eat?
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
38 And he saith unto them, How many loaves have ye? go [and] see. And when they knew, they say, Five, and two fishes.
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 And he commanded them that all should sit down by companies upon the green grass.
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 And they sat down in ranks, by hundreds, and by fifties.
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 And he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed, and brake the loaves; and he gave to the disciples to set before them; and the two fishes divided he among them all.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 And they did all eat, and were filled.
И всички ядоха и се наситиха.
43 And they took up broken pieces, twelve basketfuls, and also of the fishes.
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 And they that ate the loaves were five thousand men.
А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
45 And straightway he constrained his disciples to enter into the boat, and to go before [him] unto the other side to Bethsaida, while he himself sendeth the multitude away.
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 And after he had taken leave of them, he departed into the mountain to pray.
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 And when even was come, the boat was in the midst of the sea, and he alone on the land.
И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 And seeing them distressed in rowing, for the wind was contrary unto them, about the fourth watch of the night he cometh unto them, walking on the sea; and he would have passed by them:
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 but they, when they saw him walking on the sea, supposed that it was an apparition, and cried out:
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 for they all saw him, and were troubled. But he straightway spake with them, and saith unto them, Be of good cheer: it is I; be not afraid.
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 And he went up unto them into the boat; and the wind ceased: and they were sore amazed in themselves;
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 for they understood not concerning the loaves, but their heart was hardened.
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 And when they had crossed over, they came to the land unto Gennesaret, and moored to the shore.
И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 And when they were come out of the boat, straightway [the people] knew him,
И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 and ran round about that whole region, and began to carry about on their beds those that were sick, where they heard he was.
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 And wheresoever he entered, into villages, or into cities, or into the country, they laid the sick in the marketplaces, and besought him that they might touch if it were but the border of his garment: and as many as touched him were made whole.
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
