Mark 4
1 And again he began to teach by the sea side. And there is gathered unto him a very great multitude, so that he entered into a boat, and sat in the sea; and all the multitude were by the sea on the land.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 And he taught them many things in parables, and said unto them in his teaching,
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Hearken: Behold, the sower went forth to sow:
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 and it came to pass, as he sowed, some [seed] fell by the way side, and the birds came and devoured it.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 And other fell on the rocky [ground], where it had not much earth; and straightway it sprang up, because it had no deepness of earth:
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 and when the sun was risen, it was scorched; and because it had no root, it withered away.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 And other fell among the thorns, and the thorns grew up, and choked it, and it yielded no fruit.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 And others fell into the good ground, and yielded fruit, growing up and increasing; and brought forth, thirtyfold, and sixtyfold, and a hundredfold.
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 And he said, Who hath ears to hear, let him hear.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 And when he was alone, they that were about him with the twelve asked of him the parables.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 And he said unto them, Unto you is given the mystery of the kingdom of God: but unto them that are without, all things are done in parables:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 that seeing they may see, and not perceive; and hearing they may hear, and not understand; lest haply they should turn again, and it should be forgiven them.
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 And he saith unto them, Know ye not this parable? and how shall ye know all the parables?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The sower soweth the word.
Сеячът сее словото.
15 And these are they by the way side, where the word is sown; and when they have heard, straightway cometh Satan, and taketh away the word which hath been sown in them.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 And these in like manner are they that are sown upon the rocky [places], who, when they have heard the word, straightway receive it with joy;
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 and they have no root in themselves, but endure for a while; then, when tribulation or persecution ariseth because of the word, straightway they stumble.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 And others are they that are sown among the thorns; these are they that have heard the word,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 and the cares of the world, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in, choke the word, and it becometh unfruitful. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 And those are they that were sown upon the good ground; such as hear the word, and accept it, and bear fruit, thirtyfold, and sixtyfold, and a hundredfold.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 And he said unto them, Is the lamp brought to be put under the bushel, or under the bed, [and] not to be put on the stand?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For there is nothing hid, save that it should be manifested; neither was [anything] made secret, but that it should come to light.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 If any man hath ears to hear, let him hear.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 And he said unto them, Take heed what ye hear: with what measure ye mete it shall be measured unto you: and more shall be given unto you.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 For he that hath, to him shall be given: and he that hath not, from him shall be taken away even that which he hath.
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 And he said, So is the kingdom of God, as if a man should cast seed upon the earth;
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 and should sleep and rise night and day, and the seed should spring up and grow, he knoweth not how.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 The earth beareth fruit of herself; first the blade, then the ear, then the full corn in the ear.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 But when the fruit is ripe, straightway he putteth forth the sickle, because the harvest is come.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 And he said, How shall we liken the kingdom of God? or in what parable shall we set it forth?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 It is like a grain of mustard seed, which, when it is sown upon the earth, though it be less than all the seeds that are upon the earth,
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 yet when it is sown, groweth up, and becometh greater than all the herbs, and putteth out great branches; so that the birds of the heaven can lodge under the shadow thereof.
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 And with many such parables spake he the word unto them, as they were able to hear it:
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 and without a parable spake he not unto them: but privately to his own disciples he expounded all things.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 And on that day, when even was come, he saith unto them, Let us go over unto the other side.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 And leaving the multitude, they take him with them, even as he was, in the boat. And other boats were with him.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 And there ariseth a great storm of wind, and the waves beat into the boat, insomuch that the boat was now filling.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 And he himself was in the stern, asleep on the cushion: and they awake him, and say unto him, Master, carest thou not that we perish?
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 And he awoke, and rebuked the wind, and said unto the sea, Peace, be still. And the wind ceased, and there was a great calm.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 And he said unto them, Why are ye fearful? have ye not yet faith?
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 And they feared exceedingly, and said one to another, Who then is this, that even the wind and the sea obey him?
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
