Mark 9
1 And he said unto them, Verily I say unto you, There be some here of them that stand [by], which shall in no wise taste of death, till they see the kingdom of God come with power.
И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 And after six days Jesus taketh with him Peter, and James, and John, and bringeth them up into a high mountain apart by themselves: and he was transfigured before them:
И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 and his garments became glistering, exceeding white; so as no fuller on earth can whiten them.
Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 And there appeared unto them Elijah with Moses: and they were talking with Jesus.
И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 And Peter answereth and saith to Jesus, Rabbi, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elijah.
А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 For he wist not what to answer; for they became sore afraid.
защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 And there came a cloud overshadowing them: and there came a voice out of the cloud, This is my beloved Son: hear ye him.
И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 And suddenly looking round about, they saw no one any more, save Jesus only with themselves.
И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 And as they were coming down from the mountain, he charged them that they should tell no man what things they had seen, save when the Son of man should have risen again from the dead.
И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 And they kept the saying, questioning among themselves what the rising again from the dead should mean.
И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 And they asked him, saying, The scribes say that Elijah must first come.
И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 And he said unto them, Elijah indeed cometh first, and restoreth all things: and how is it written of the Son of man, that he should suffer many things and be set at nought?
А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 But I say unto you, that Elijah is come, and they have also done unto him whatsoever they listed, even as it is written of him.
Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 And when they came to the disciples, they saw a great multitude about them, and scribes questioning with them.
И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 And straightway all the multitude, when they saw him, were greatly amazed, and running to him saluted him.
И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 And he asked them, What question ye with them?
И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 And one of the multitude answered him, Master, I brought unto thee my son, which hath a dumb spirit;
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 and wheresoever it taketh him, it dasheth him down: and he foameth, and grindeth his teeth, and pineth away: and I spake to thy disciples that they should cast it out; and they were not able.
И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 And he answereth them and saith, O faithless generation, how long shall I be with you? how long shall I bear with you? bring him unto me.
А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 And they brought him unto him: and when he saw him, straightway the spirit tare him grievously; and he fell on the ground, and wallowed foaming.
И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 And he asked his father, How long time is it since this hath come unto him? And he said, From a child.
И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 And oft-times it hath cast him both into the fire and into the waters, to destroy him: but if thou canst do anything, have compassion on us, and help us.
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 And Jesus said unto him, If thou canst! All things are possible to him that believeth.
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Straightway the father of the child cried out, and said, I believe; help thou mine unbelief.
Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 And when Jesus saw that a multitude came running together, he rebuked the unclean spirit, saying unto him, Thou dumb and deaf spirit, I command thee, come out of him, and enter no more into him.
А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 And having cried out, and torn him much, he came out: and [the child] became as one dead; insomuch that the more part said, He is dead.
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 But Jesus took him by the hand, and raised him up; and he arose.
Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 And when he was come into the house, his disciples asked him privately, [saying], We could not cast it out.
И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 And he said unto them, This kind can come out by nothing, save by prayer.
И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 And they went forth from thence, and passed through Galilee; and he would not that any man should know it.
И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 For he taught his disciples, and said unto them, The Son of man is delivered up into the hands of men, and they shall kill him; and when he is killed, after three days he shall rise again.
Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 But they understood not the saying, and were afraid to ask him.
Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 And they came to Capernaum: and when he was in the house he asked them, What were ye reasoning in the way?
И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 But they held their peace: for they had disputed one with another in the way, who [was] the greatest.
А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 And he sat down, and called the twelve; and he saith unto them, If any man would be first, he shall be last of all, and minister of all.
И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 And he took a little child, and set him in the midst of them: and taking him in his arms, he said unto them,
Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 Whosoever shall receive one of such little children in my name, receiveth me: and whosoever receiveth me, receiveth not me, but him that sent me.
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 John said unto him, Master, we saw one casting out devils in thy name: and we forbade him, because he followed not us.
Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 But Jesus said, Forbid him not: for there is no man which shall do a mighty work in my name, and be able quickly to speak evil of me.
А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 For he that is not against us is for us.
Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 For whosoever shall give you a cup of water to drink, because ye are Christ’s, verily I say unto you, he shall in no wise lose his reward.
Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 And whosoever shall cause one of these little ones that believe on me to stumble, it were better for him if a great millstone were hanged about his neck, and he were cast into the sea.
А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 And if thy hand cause thee to stumble, cut it off: it is good for thee to enter into life maimed, rather than having thy two hands to go into hell, into the unquenchable fire. (Geenna g1067)
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Geenna g1067)
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 And if thy foot cause thee to stumble, cut it off: it is good for thee to enter into life halt, rather than having thy two feet to be cast into hell. (Geenna g1067)
И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 And if thine eye cause thee to stumble, cast it out: it is good for thee to enter into the kingdom of God with one eye, rather than having two eyes to be cast into hell; (Geenna g1067)
И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
48 where their worm dieth not, and the fire is not quenched.
дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 For every one shall be salted with fire.
Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Salt is good: but if the salt have lost its saltness, wherewith will ye season it? Have salt in yourselves, and be at peace one with another.
Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
