Mark 10
1 And he arose from thence, and cometh into the borders of Judaea and beyond Jordan: and multitudes come together unto him again; and, as he was wont, he taught them again.
О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
2 And there came unto him Pharisees, and asked him, Is it lawful for a man to put away [his] wife? tempting him.
И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 And he answered and said unto them, What did Moses command you?
В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
4 And they said, Moses suffered to write a bill of divorcement, and to put her away.
О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
5 But Jesus said unto them, For your hardness of heart he wrote you this commandment.
А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
6 But from the beginning of the creation, Male and female made he them.
обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
7 For this cause shall a man leave his father and mother, and shall cleave to his wife;
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 and the twain shall become one flesh: so that they are no more twain, but one flesh.
и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
9 What therefore God hath joined together, let not man put asunder.
И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
10 And in the house the disciples asked him again of this matter.
И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
11 And he saith unto them, Whosoever shall put away his wife, and marry another, committeth adultery against her:
И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 and if she herself shall put away her husband, and marry another, she committeth adultery.
И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
13 And they brought unto him little children, that he should touch them: and the disciples rebuked them.
Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
14 But when Jesus saw it, he was moved with indignation, and said unto them, Suffer the little children to come unto me; forbid them not: for of such is the kingdom of God.
Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Verily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall in no wise enter therein.
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 And he took them in his arms, and blessed them, laying his hands upon them.
И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17 And as he was going forth into the way, there ran one to him, and kneeled to him, and asked him, Good Master, what shall I do that I may inherit eternal life? (aiōnios g166)
И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
18 And Jesus said unto him, Why callest thou me good? none is good save one, [even] God.
А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 Thou knowest the commandments, Do not kill, Do not commit adultery, Do not steal, Do not bear false witness, Do not defraud, Honour thy father and mother.
Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
20 And he said unto him, Master, all these things have I observed from my youth.
А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
21 And Jesus looking upon him loved him, and said unto him, One thing thou lackest: go, sell whatsoever thou hast, and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.
А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
22 But his countenance fell at the saying, and he went away sorrowful: for he was one that had great possessions.
Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 And Jesus looked round about, and saith unto his disciples, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!
А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
24 And the disciples were amazed at his words. But Jesus answereth again, and saith unto them, Children, how hard is it for them that trust in riches to enter into the kingdom of God!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
25 It is easier for a camel to go through a needle’s eye, than for a rich man to enter into the kingdom of God.
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 And they were astonished exceedingly, saying unto him, Then who can be saved?
А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Jesus looking upon them saith, With men it is impossible, but not with God: for all things are possible with God.
Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Peter began to say unto him, Lo, we have left all, and have followed thee.
Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Jesus said, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or brethren, or sisters, or mother, or father, or children, or lands, for my sake, and for the gospel’s sake,
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
31 But many [that are] first shall be last; and the last first.
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
32 And they were in the way, going up to Jerusalem; and Jesus was going before them: and they were amazed; and they that followed were afraid. And he took again the twelve, and began to tell them the things that were to happen unto him,
А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
33 [saying], Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be delivered unto the chief priests and the scribes; and they shall condemn him to death, and shall deliver him unto the Gentiles:
Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 and they shall mock him, and shall spit upon him, and shall scourge him, and shall kill him; and after three days he shall rise again.
и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
35 And there come near unto him James and John, the sons of Zebedee, saying unto him, Master, we would that thou shouldest do for us whatsoever we shall ask of thee.
Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36 And he said unto them, What would ye that I should do for you?
А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37 And they said unto him, Grant unto us that we may sit, one on thy right hand, and one on [thy] left hand, in thy glory.
Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
38 But Jesus said unto them, Ye know not what ye ask. Are ye able to drink the cup that I drink? or to be baptized with the baptism that I am baptized with?
А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 And they said unto him, We are able. And Jesus said unto them, The cup that I drink ye shall drink; and with the baptism that I am baptized withal shall ye be baptized:
Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 but to sit on my right hand or on [my] left hand is not mine to give: but [it is for them] for whom it hath been prepared.
но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
41 And when the ten heard it, they began to be moved with indignation concerning James and John.
А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
42 And Jesus called them to him, and saith unto them, Ye know that they which are accounted to rule over the Gentiles lord it over them; and their great ones exercise authority over them.
Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
43 But it is not so among you: but whosoever would become great among you, shall be your minister:
Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
44 and whosoever would be first among you, shall be servant of all.
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
45 For verily the Son of man came not to be ministered unto, but to minister, and to give his life a ransom for many.
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 And they come to Jericho: and as he went out from Jericho, with his disciples and a great multitude, the son of Timaeus, Bartimaeus, a blind beggar, was sitting by the way side.
Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 And when he heard that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out, and say, Jesus, thou son of David, have mercy on me.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 And many rebuked him, that he should hold his peace: but he cried out the more a great deal, Thou son of David, have mercy on me.
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 And Jesus stood still, and said, Call ye him. And they call the blind man, saying unto him, Be of good cheer: rise, he calleth thee.
И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 And he, casting away his garment, sprang up, and came to Jesus.
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 And Jesus answered him, and said, What wilt thou that I should do unto thee? And the blind man said unto him, Rabboni, that I may receive my sight.
И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
52 And Jesus said unto him, Go thy way; thy faith hath made thee whole. And straightway he received his sight, and followed him in the way.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
