Mark 5
1 And they came to the other side of the sea, into the country of the Gerasenes.
О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
2 And when he was come out of the boat, straightway there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,
И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 who had his dwelling in the tombs: and no man could any more bind him, no, not with a chain;
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 because that he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been rent asunder by him, and the fetters broken in pieces: and no man had strength to tame him.
защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 And always, night and day, in the tombs and in the mountains, he was crying out, and cutting himself with stones.
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 And when he saw Jesus from afar, he ran and worshipped him;
А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 and crying out with a loud voice, he saith, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the Most High God? I adjure thee by God, torment me not.
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 For he said unto him, Come forth, thou unclean spirit, out of the man.
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 And he asked him, What is thy name? And he saith unto him, My name is Legion; for we are many.
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 And he besought him much that he would not send them away out of the country.
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 Now there was there on the mountain side a great herd of swine feeding.
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 And they besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 And he gave them leave. And the unclean spirits came out, and entered into the swine: and the herd rushed down the steep into the sea, [in number] about two thousand; and they were choked in the sea.
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 And they that fed them fled, and told it in the city, and in the country. And they came to see what it was that had come to pass.
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 And they come to Jesus, and behold him that was possessed with devils sitting, clothed and in his right mind, [even] him that had the legion: and they were afraid.
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 And they that saw it declared unto them how it befell him that was possessed with devils, and concerning the swine.
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 And they began to beseech him to depart from their borders.
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 And as he was entering into the boat, he that had been possessed with devils besought him that he might be with him.
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 And he suffered him not, but saith unto him, Go to thy house unto thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and [how] he had mercy on thee.
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.
20 And he went his way, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him: and all men did marvel.
И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 And when Jesus had crossed over again in the boat unto the other side, a great multitude was gathered unto him: and he was by the sea.
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 And there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and seeing him, he falleth at his feet,
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 and beseecheth him much, saying, My little daughter is at the point of death: [I pray thee], that thou come and lay thy hands on her, that she may be made whole, and live.
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 And he went with him; and a great multitude followed him, and they thronged him.
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 And a woman, which had an issue of blood twelve years,
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 and had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 having heard the things concerning Jesus, came in the crowd behind, and touched his garment.
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 For she said, If I touch but his garments, I shall be made whole.
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 And straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of her plague.
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 And straightway Jesus, perceiving in himself that the power [proceeding] from him had gone forth, turned him about in the crowd, and said, Who touched my garments?
И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 And his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 And he looked round about to see her that had done this thing.
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 But the woman fearing and trembling, knowing what had been done to her, came and fell down before him, and told him all the truth.
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 While he yet spake, they come from the ruler of the synagogue’s [house], saying, Thy daughter is dead: why troublest thou the Master any further?
Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 But Jesus, not heeding the word spoken, saith unto the ruler of the synagogue, Fear not, only believe.
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 And he suffered no man to follow with him, save Peter, and James, and John the brother of James.
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.
38 And they come to the house of the ruler of the synagogue; and he beholdeth a tumult, and [many] weeping and wailing greatly.
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.
39 And when he was entered in, he saith unto them, Why make ye a tumult, and weep? the child is not dead, but sleepeth.
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 And they laughed him to scorn. But he, having put them all forth, taketh the father of the child and her mother and them that were with him, and goeth in where the child was.
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 And taking the child by the hand, he saith unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, Arise.
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.
42 And straightway the damsel rose up, and walked; for she was twelve years old. And they were amazed straightway with a great amazement.
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 And he charged them much that no man should know this: and he commanded that [something] should be given her to eat.
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
