Galatians 2
1 Then after the space of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus also with me.
Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 And I went up by revelation; and I laid before them the gospel which I preach among the Gentiles, but privately before them who were of repute, lest by any means I should be running, or had run, in vain.
(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 But not even Titus who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised:
Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
4 and that because of the false brethren privily brought in, who came in privily to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage:
и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
5 to whom we gave place in the way of subjection, no, not for an hour; that the truth of the gospel might continue with you.
на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
6 But from those who were reputed to be somewhat (whatsoever they were, it maketh no matter to me: God accepteth not man’s person)—they, I say, who were of repute imparted nothing to me:
А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),
7 but contrariwise, when they saw that I had been intrusted with the gospel of the uncircumcision, even as Peter with [the gospel] of the circumcision
а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (for he that wrought for Peter unto the apostleship of the circumcision wrought for me also unto the Gentiles);
(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
9 and when they perceived the grace that was given unto me, James and Cephas and John, they who were reputed to be pillars, gave to me and Barnabas the right hands of fellowship, that we should go unto the Gentiles, and they unto the circumcision;
и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 only [they would] that we should remember the poor; which very thing I was also zealous to do.
Искаха само да помним сиромасите,
11 But when Cephas came to Antioch, I resisted him to the face, because he stood condemned.
А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 For before that certain came from James, he did eat with the Gentiles: but when they came, he drew back and separated himself, fearing them that were of the circumcision.
Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
13 And the rest of the Jews dissembled likewise with him; insomuch that even Barnabas was carried away with their dissimulation.
И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 But when I saw that they walked not uprightly according to the truth of the gospel, I said unto Cephas before [them] all, If thou, being a Jew, livest as do the Gentiles, and not as do the Jews, how compellest thou the Gentiles to live as do the Jews?
Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 We being Jews by nature, and not sinners of the Gentiles,
Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
16 yet knowing that a man is not justified by the works of the law, save through faith in Jesus Christ, even we believed on Christ Jesus, that we might be justified by faith in Christ, and not by the works of the law: because by the works of the law shall no flesh be justified.
като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,
17 But if, while we sought to be justified in Christ, we ourselves also were found sinners, is Christ a minister of sin? God forbid.
Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 For if I build up again those things which I destroyed, I prove myself a transgressor.
Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 For I through the law died unto the law, that I might live unto God.
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 I have been crucified with Christ; yet I live; [and yet] no longer I, but Christ liveth in me: and that [life] which I now live in the flesh I live in faith, [the faith] which is in the Son of God, who loved me, and gave himself up for me.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 I do not make void the grace of God: for if righteousness is through the law, then Christ died for nought.
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
