2 Corinthians 1
1 Paul, an apostle of Christ Jesus through the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints which are in the whole of Achaia:
Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
2 Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.
Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
3 Blessed [be] the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort;
Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 who comforteth us in all our affliction, that we may be able to comfort them that are in any affliction, through the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.
Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 For as the sufferings of Christ abound unto us, even so our comfort also aboundeth through Christ.
Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 But whether we be afflicted, it is for your comfort and salvation; or whether we be comforted, it is for your comfort, which worketh in the patient enduring of the same sufferings which we also suffer:
Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 and our hope for you is stedfast; knowing that, as ye are partakers of the sufferings, so also are ye of the comfort.
И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 For we would not have you ignorant, brethren, concerning our affliction which befell [us] in Asia, that we were weighed down exceedingly, beyond our power, insomuch that we despaired even of life:
Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
9 yea, we ourselves have had the answer of death within ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God which raiseth the dead:
даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,
10 who delivered us out of so great a death, and will deliver: on whom we have set our hope that he will also still deliver us;
И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 ye also helping together on our behalf by your supplication; that, for the gift bestowed upon us by means of many, thanks may be given by many persons on our behalf.
като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 For our glorying is this, the testimony of our conscience, that in holiness and sincerity of God, not in fleshly wisdom but in the grace of God, we behaved ourselves in the world, and more abundantly to you-ward.
Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
13 For we write none other things unto you, than what ye read or even acknowledge, and I hope ye will acknowledge unto the end:
Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 as also ye did acknowledge us in part, that we are your glorying, even as ye also are ours, in the day of our Lord Jesus.
(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 And in this confidence I was minded to come before unto you, that ye might have a second benefit;
С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 and by you to pass into Macedonia, and again from Macedonia to come unto you, and of you to be set forward on my journey unto Judaea.
като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 When I therefore was thus minded, did I shew fickleness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be the yea yea and the nay nay?
Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 But as God is faithful, our word toward you is not yea and nay.
Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
19 For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, [even] by me and Silvanus and Timothy, was not yea and nay, but in him is yea.
Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 For how many soever be the promises of God, in him is the yea: wherefore also through him is the Amen, unto the glory of God through us.
понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 Now he that stablisheth us with you in Christ, and anointed us, is God;
А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 who also sealed us, and gave [us] the earnest of the Spirit in our hearts.
Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
23 But I call God for a witness upon my soul, that to spare you I forbare to come unto Corinth.
Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 Not that we have lordship over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.
защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
