2 Corinthians 4
1 Therefore seeing we have this ministry, even as we obtained mercy, we faint not:
Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
2 but we have renounced the hidden things of shame, not walking in craftiness, nor handling the word of God deceitfully; but by the manifestation of the truth commending ourselves to every man’s conscience in the sight of God.
но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 But and if our gospel is veiled, it is veiled in them that are perishing:
Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,
4 in whom the god of this world hath blinded the minds of the unbelieving, that the light of the gospel of the glory of Christ, who is the image of God, should not dawn [upon them]. (aiōn g165)
за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. (aiōn g165)
5 For we preach not ourselves, but Christ Jesus as Lord, and ourselves as your servants for Jesus’ sake.
(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 Seeing it is God, that said, Light shall shine out of darkness, who shined in our hearts, to give the light of the knowledge of the glory of God in the face of Jesus Christ.
Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 But we have this treasure in earthen vessels, that the exceeding greatness of the power may be of God, and not from ourselves;
А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 [we are] pressed on every side, yet not straitened; perplexed, yet not unto despair;
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9 pursued, yet not forsaken; smitten down, yet not destroyed;
гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
10 always bearing about in the body the dying of Jesus, that the life also of Jesus may be manifested in our body.
Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 For we which live are alway delivered unto death for Jesus’ sake, that the life also of Jesus may be manifested in our mortal flesh.
Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 So then death worketh in us, but life in you.
Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 But having the same spirit of faith, according to that which is written, I believed, and therefore did I speak; we also believe, and therefore also we speak;
А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 knowing that he which raised up the Lord Jesus shall raise up us also with Jesus, and shall present us with you.
понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 For all things [are] for your sakes, that the grace, being multiplied through the many, may cause the thanksgiving to abound unto the glory of God.
Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Wherefore we faint not; but though our outward man is decaying, yet our inward man is renewed day by day.
Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 For our light affliction, which is for the moment, worketh for us more and more exceedingly an eternal weight of glory; (aiōnios g166)
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, (aiōnios g166)
18 while we look not at the things which are seen, but at the things which are not seen: for the things which are seen are temporal; but the things which are not seen are eternal. (aiōnios g166)
които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни. (aiōnios g166)
