2 Corinthians 5
1 For we know that if the earthly house of our tabernacle be dissolved, we have a building from God, a house not made with hands, eternal, in the heavens. (aiōnios g166)
Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (aiōnios g166)
2 For verily in this we groan, longing to be clothed upon with our habitation which is from heaven:
Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
3 if so be that being clothed we shall not be found naked.
стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
4 For indeed we that are in this tabernacle do groan, being burdened; not for that we would be unclothed, but that we would be clothed upon, that what is mortal may be swallowed up of life.
Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5 Now he that wrought us for this very thing is God, who gave unto us the earnest of the Spirit.
А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.
6 Being therefore always of good courage, and knowing that, whilst we are at home in the body, we are absent from the Lord
И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
7 (for we walk by faith, not by sight);
(защото с вярване ходим, а не с виждане).
8 we are of good courage, I say, and are willing rather to be absent from the body, and to be at home with the Lord.
- понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9 Wherefore also we make it our aim, whether at home or absent, to be well-pleasing unto him.
Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
10 For we must all be made manifest before the judgment-seat of Christ; that each one may receive the things [done] in the body, according to what he hath done, whether [it be] good or bad.
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
11 Knowing therefore the fear of the Lord, we persuade men, but we are made manifest unto God; and I hope that we are made manifest also in your consciences.
И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,
12 We are not again commending ourselves unto you, but [speak] as giving you occasion of glorying on our behalf, that ye may have wherewith to answer them that glory in appearance, and not in heart.
С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.
13 For whether we are beside ourselves, it is unto God; or whether we are of sober mind, it is unto you.
Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
14 For the love of Christ constraineth us; because we thus judge, that one died for all, therefore all died;
Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
15 and he died for all, that they which live should no longer live unto themselves, but unto him who for their sakes died and rose again.
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 Wherefore we henceforth know no man after the flesh: even though we have known Christ after the flesh, yet now we know [him so] no more.
Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.
17 Wherefore if any man is in Christ, [he is] a new creature: the old things are passed away; behold, they are become new.
За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
18 But all things are of God, who reconciled us to himself through Christ, and gave unto us the ministry of reconciliation;
А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
19 to wit, that God was in Christ reconciling the world unto himself, not reckoning unto them their trespasses, and having committed unto us the word of reconciliation.
сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 We are ambassadors therefore on behalf of Christ, as though God were entreating by us: we beseech [you] on behalf of Christ, be ye reconciled to God.
И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
21 Him who knew no sin he made [to be] sin on our behalf; that we might become the righteousness of God in him.
Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.
