Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Oigan esto, pueblos todos, Escuchen todos los habitantes del mundo,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Tanto los humildes como los de alto nivel, Ricos y pobres juntamente.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Mi boca hablará sabiduría, Y la meditación de mi corazón entendimiento.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
Inclinaré al proverbio mi oído. Declararé con el arpa mi dicho.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
¿Por qué tengo que temer en días de adversidad Cuando me rodea la iniquidad de mis adversarios,
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
Que confían en la abundancia de sus posesiones, Y se jactan de sus inmensas riquezas?
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Ninguno de ellos puede de algún modo redimir al hermano, Ni pagar su rescate a ʼElohim.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
Porque la redención de su vida es costosa, Y nunca será suficiente,
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
Para que viva eternamente Y jamás pase a corrupción.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
Porque ve que aun los sabios mueren Igual como perecen el ignorante y el necio, Y dejan a otros sus riquezas.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Su íntima aspiración es que sus casas sean eternas, Sus moradas, por todas las generaciones. A sus tierras dan sus nombres.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Pero el hombre no permanecerá con honra. Es como las bestias que perecen.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Esta es la senda de los necios, Y de aquellos que tras ellos aprueban sus palabras. (Selah)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Como un rebaño están destinados al Seol, La muerte los pastorea. Los rectos se enseñorearán de ellos por la mañana, Se consumirá su buen parecer, Y el Seol será su morada. (Sheol h7585)
Pero ʼElohim redimirá mi alma del poder del Seol, Porque me llevará consigo. (Selah) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
No temas cuando alguno se enriquece, Cuando aumenta el esplendor de su casa.
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
Porque nada llevará al morir, Ni descenderá su esplendor tras él.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Aunque se congratule mientras vive, Aunque sea alabado porque prospera,
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
Se irá a la generación de sus antepasados Y nunca jamás verá la luz.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
El hombre que vive con honor, Pero no entiende [esto], Es como las bestias que perecen.
