Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Los proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Para conocer sabiduría y disciplina, Para comprender las palabras de inteligencia,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Para recibir disciplina y enseñanza, Justicia, derecho y equidad,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Para dar sagacidad al incauto, Y a los jóvenes conocimiento y discreción.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Oirá el sabio y aumentará el saber, Y el entendido obtendrá habilidades.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Entenderá el proverbio y el dicho profundo, Las palabras de los sabios y sus enigmas.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
El principio de la sabiduría es el temor a Yavé. Los insensatos desprecian la sabiduría y la disciplina.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Escucha, hijo mío, la enseñanza de tu padre, Y no abandones la instrucción de tu madre,
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Porque hermosa diadema será en tu cabeza Y collar en tu cuello.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Hijo mío, si los pervertidos te quieren seducir, No consientas.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Si dicen: Ven con nosotros a tender trampas mortales, Acechemos sin motivo al inocente.
¡Los devoraremos vivos, como el Seol, Enteros, como los que bajan a la fosa! (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Hallaremos objetos valiosos. Llenaremos nuestras casas del botín.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Comparte tu suerte con nosotros, Y tengamos todos una sola bolsa.
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Hijo mío, no andes en el camino de ellos. Aparta tu pie de sus senderos,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Porque sus pies corren hacia el mal Y se apresuran a derramar sangre.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
En vano se tiende la red Ante los ojos de las aves.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Pero ellos colocan trampas a su propia sangre, Y ante sus propias vidas tienden acechanza.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Tales son los senderos del que es dado a codicia, La cual quita la vida a los que la tienen.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
La Sabiduría clama en las calles Y da su voz en las plazas.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Proclama sobre los muros, Y en las entradas de las puertas pregona sus palabras:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Oh simples ¿hasta cuándo amarán la ingenuidad? ¿Hasta cuando los burladores amarán la burla, Los insensatos aborrecerán el saber?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
¡Regresen ante mi reprensión, Y les manifestaré mi espíritu, Y les haré conocer mis palabras!
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Pero por cuanto llamé y rehusaron. Extendí mi mano, y no hubo quién escuchara.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Desecharon todo mi consejo, Y no quisieron mi reprensión.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Yo también me reiré cuando llegue su calamidad Y me burlaré cuando los alcance lo que temen.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Cuando lo que temen venga como destrucción, Su calamidad llegue como un remolino de viento Y vengan sobre ustedes tribulación y angustia.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Entonces me llamarán, y no responderé, Me buscarán, pero no me hallarán,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Por cuanto aborrecieron el conocimiento Y no escogieron el temor a Yavé.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
No quisieron mi consejo Y menospreciaron toda reprensión mía.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Entonces comerán el fruto de su camino Y se saciarán de sus propios consejos.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
El descarrío de los simples los matará, Y la dejadez de los necios los destruirá.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Pero el que me escuche vivirá confiadamente Y estará tranquilo, sin temor al mal.
