Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
Las palabras del Predicador, el hijo de David, rey en Jerusalén.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanidad de vanidades, dice el Predicador. Vanidad de vanidades, todo es vanidad.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
¿Qué provecho tiene el hombre De todo su trabajo que hace bajo el sol?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
Generación va y generación viene, Pero la tierra siempre permanece.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
Sale el sol y se oculta el sol. Se apresura hacia el lugar donde vuelve a salir.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
El viento sopla hacia el sur y vuelve hacia el norte. Gira sin cesar. Vuelve otra vez a sus giros el viento.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
Todos los ríos corren hacia el mar, Y el mar nunca se llena, Al lugar de donde vinieron los ríos, Allí vuelven para volver a correr.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
Todas las cosas son fatigosas. El hombre no puede explicarlas. El ojo nunca se sacia de ver, Ni el oído se llena de oír.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
¿Qué es lo que fue? Lo mismo que será. ¿Qué es lo hecho? Lo mismo que se hará. Nada nuevo hay bajo el sol.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
¿Hay cosa de la cual se diga: Mira, esto es nuevo? Ya existió en los siglos que nos precedieron.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
No hay memoria de lo primero. Tampoco de lo último habrá memoria Entre los que vendrán después.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
Yo, el Predicador, fui rey de Israel en Jerusalén.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
Dediqué mi corazón a buscar e investigar con sabiduría todo lo que sucede bajo el cielo. Dura tarea que ʼElohim dio a los hijos de hombres para que sean afligidos con ella.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
Vi todas las obras que se hacen bajo el sol. Ciertamente todo es vanidad y correr tras el viento.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
Lo torcido no se puede enderezar, Y lo incompleto no se puede completar.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
Hablé a mi corazón: Mira, me engrandecí y crecí en sabiduría sobre todos los que fueron antes de mí en Jerusalén. Mi corazón percibió mucha sabiduría y ciencia.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
Dediqué mi corazón a obtener sabiduría y a entender la locura y la insensatez. Comprendí que aun esto es correr tras el viento.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
Porque en la mucha sabiduría hay mucha frustración, Y el que añade conocimiento añade dolor.
