Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Hijo mío, atiende a mi sabiduría, E inclina tu oído a mi entendimiento,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Para que guardes discreción Y tus labios conserven conocimiento.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Porque los labios de la mujer inmoral destilan miel, Y su paladar es más suave que el aceite.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Pero su propósito es amargo como el ajenjo Y agudo como espada de dos filos.
Sus pies descienden a la muerte. Sus pasos se precipitan al Seol. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
No considera el camino de la vida. Sus sendas son inestables, pero ella no lo sabe.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Ahora, pues, hijos, escúchenme. No se aparten de las palabras de mi boca:
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Aleja de ella tu camino. No te acerques a la puerta de su casa
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
No sea que des a otros tu vigor, Y tus años al cruel.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
No sea que los extraños se llenen de tus fuerzas, Y tu esfuerzo se quede en casa ajena.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Gemirás cuando te llegue el desenlace, Y se consuma la carne de tu cuerpo.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Entonces dirás: ¡Cómo aborrecí la corrección, Y mi corazón menospreció la reprensión!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
¡No hice caso a la voz de mis maestros, Ni presté oído a mis instructores!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Casi en la cima de todo mal estuve En medio de la asamblea y de la congregación.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bebe el agua de tu propia cisterna, Y el agua fresca de tu propio pozo.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
¿Se derramarán afuera tus manantiales, Tus corrientes de aguas por las plazas?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
¡Sean solamente tuyos, Y no de extraños contigo!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Sea bendito tu manantial Y regocíjate con la esposa de tu juventud,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Como hermosa venada o graciosa gacela, Sus pechos te satisfagan en todo tiempo, Y recréate siempre con su amor.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
¿Por qué, hijo mío, estarás apasionado con mujer ajena, Y abrazarás el seno de una extraña?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Porque los caminos del hombre están ante los ojos de Yavé. Él observa todas sus sendas.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
En su propia iniquidad quedará atrapado el inicuo. Será atado con las cuerdas de su propio pecado.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Morirá por falta de corrección, Extraviado en la inmensidad de su locura.
