Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Más vale un bocado seco y con tranquilidad, Que casa llena de sacrificios injustos con contienda.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
El esclavo prudente se impondrá al hijo que deshonra, Y con los hermanos compartirá la herencia.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
El crisol para la plata y la hornaza para el oro, Pero Yavé prueba los corazones.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
El malhechor hace caso al labio inicuo, Y el mentiroso escucha la boca detractora.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
El que se burla del pobre afrenta a su Hacedor, El que se alegra de la calamidad no quedará impune.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Corona de los ancianos son sus nietos, Honra de los hijos son sus padres.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
No conviene al necio el lenguaje excelente, ¡Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
El soborno le parece piedra mágica al que lo practica: A donde se dirija halla prosperidad.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
El que busca amistad encubre la falta, Pero el que la divulga aparta al amigo.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Una sola reprensión es más eficaz para el prudente Que 100 golpes al imprudente.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
El rebelde no busca sino el mal. Un mensajero cruel será enviado contra él.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Mejor es encontrarse con una osa despojada de sus crías, Que con un necio empeñado en su insensatez.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Al que paga cosas malas por cosas buenas, El mal no se aparta de su casa.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
El que comienza una contienda suelta las aguas. Desiste, pues, antes que estalle el pleito.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
El que justifica al impío y el que condena al justo, Ambos igualmente son repugnancia a Yavé.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
¿Para qué sirve el dinero en mano del necio? ¿Para adquirir sabiduría sin entendimiento?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
En todo tiempo ama el amigo, Y el hermano nace para [el tiempo] de angustia.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
El hombre carente de entendimiento da pronto la mano, Y sale fiador de su vecino.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
El que ama la transgresión ama la disputa, Y el que abre mucho la puerta busca su ruina.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
El corazón engañoso no halla el bien, Y el de boca perversa cae en el mal.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
El que engendra a un insensato le resulta para su tristeza, Y el padre de un necio no tiene alegría.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
El corazón alegre es una buena medicina, Pero un espíritu quebrantado seca los huesos.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
El perverso toma soborno de su seno Para pervertir el curso de la justicia.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
En el rostro del entendido se refleja la sabiduría, Pero los ojos del necio vagan hasta el extremo de la tierra.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
El hijo necio es pesadumbre de su padre, Y amargura de la que lo dio a luz.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni golpear a nobles que hacen lo recto.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
El que refrena sus palabras tiene entendimiento, Y el de espíritu sereno es hombre prudente.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Aun el necio cuando calla es tenido por sabio, El que cierra sus labios es entendido.
