Притчи 14

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

La mujer sabia edifica su casa, La necia con sus manos la derriba.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

El que anda en su rectitud teme a Yavé, Pero el de caminos torcidos lo desprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

En la boca del necio hay una vara para su espalda, Pero los sabios son protegidos por sus labios.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Donde no hay bueyes el establo está limpio, Pero mucho rendimiento hay por la fuerza del buey.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

El testigo veraz no miente, Pero el testigo falso respira mentiras.

6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

El burlador busca la sabiduría y no la halla, Pero el conocimiento es fácil para el que tiene entendimiento.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Apártate de la presencia del necio, Porque en él no hallarás palabras de conocimiento.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Entender el camino es sabiduría del sagaz, Pero la necedad de los necios es engaño.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Se burla el necio del pecado, Pero entre los rectos hay buena voluntad.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

El corazón conoce su propia amargura, Y en su alegría no participa el extraño.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La casa de los perversos será asolada, Pero la morada de los rectos florecerá.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Hay camino que al hombre parece derecho, Pero su fin es camino de muerte.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Aun entre risas llora el corazón, Y el final de la alegría es tristeza.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

El insensato se hartará de sus propios caminos, Pero el hombre bueno estará satisfecho con el suyo.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

El ingenuo cree cualquier cosa, Pero el prudente considera sus pasos.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

El sabio teme y se aparta del mal, Pero el necio se lanza confiado.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

El que fácilmente se aíra hará locuras, Y el hombre perverso será aborrecido.

18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Los ingenuos heredan insensatez, Pero el prudente se corona de conocimiento.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Los perversos se inclinarán ante los buenos, Y los perversos ante las puertas del justo.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

El pobre es odiado aun por su vecino, Pero muchos son los que aman al rico.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

El que menosprecia a su prójimo peca, Pero el que se compadece de los pobres es inmensamente feliz.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

¿No yerran los que piensan mal? Pero misericordia y verdad son para los que piensan el bien.

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

En toda labor hay fruto, Pero la palabra solo de labios lleva a la indigencia.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Corona de los sabios es su riqueza, Pero la insensatez de los necios es locura.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Un testigo veraz salva vidas, Pero el engañador habla mentiras.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

En el temor a Yavé hay fuerte confianza Que servirá de refugio a los hijos.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

El temor a Yavé es manantial de vida, Que aparta de las trampas de la muerte.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

En la multitud de pueblo está la gloria del rey, Y en la falta de pueblo la flaqueza del gobernante.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

El que tarda en airarse tiene gran entendimiento, Pero el impulsivo exalta la necedad.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Un corazón tranquilo es vida para el cuerpo, Pero la envidia es carcoma en los huesos.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

El que oprime al pobre afrenta a su Hacedor, Pero lo honra el que favorece al necesitado.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

Por su propia maldad será derribado el perverso, Pero el justo tiene refugio en su muerte.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

En el corazón del que tiene entendimiento reposa la sabiduría, Aun en medio de necios se da a conocer.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La justicia enaltece a una nación, Pero el pecado es afrenta para los pueblos.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

La benevolencia del rey es para el esclavo prudente, Pero su enojo contra el que lo avergüenza.