Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
¡Mi alma está hastiada de mi vida! Daré rienda suelta a mi queja. Hablaré con la amargura de mi alma.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Diré a ʼElohim: ¡No me condenes! Hazme saber por qué contiendes conmigo.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
¿En verdad, es justo para Ti oprimir, desechar la obra de tus manos y favorecer el designio de los perversos?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
¿Tienes ojos humanos y miras como mira el hombre?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
¿Son tus días como los días del hombre o tus años como los años del hombre,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
para que indagues mi iniquidad e investigues mi pecado?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Tú sabes que no soy culpable, y que no hay quien libre de tu mano.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tus manos me hicieron y me formaron. ¿Y ahora me destruyes?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Recuerda, te ruego, que del barro me moldeaste. ¿Y al polvo me harás volver?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
¿No me vertiste como leche y me cuajaste como queso?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Me cubriste de piel y de carne, con huesos y tendones me tejiste.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Me otorgaste vida y misericordia, y tu cuidado preservó mi espíritu.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Tenías estas cosas ocultas en tu corazón. Yo sé que esto estaba contigo.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Si peco, Tú me observas, y no me tendrás como limpio de mi culpa.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Si soy malo, ¡ay de mí! Y si soy justo, no levantaré mi cabeza. Estoy hastiado de la afrenta y de ver mi aflicción.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Si mi cabeza se levanta, me cazas como a león y vuelves a mostrar tus proezas en mí.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Renuevas tus testigos contra mí y aumentas contra mí tu furor como tropas de relevo.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
¿Por qué entonces me sacaste de la matriz? ¡Hubiera yo expirado sin que ningún ojo me viera!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Sería como si nunca hubiera existido, llevado del vientre a la tumba.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
¿No son pocos mis días? Cesa pues, y déjame, para que me consuele un poco
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
antes que me vaya a la región tenebrosa de la muerte para no volver,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
tierra de oscuridad, lóbrega, lugar de sombra de muerte, sin orden, donde la luz es como densa oscuridad.
