Йов 9

1 А Иов в отговор рече:

Entonces Job respondió:

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Ciertamente yo sé que es así. ¿Pero cómo puede un hombre justificarse ante ʼElohim?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Aunque uno quiera disputar con Él, no le podría responder una vez entre 1.000.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Él es sabio de corazón y poderoso en fortaleza. ¿Quién se endureció contra Él y salió ileso?

5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Arranca las montañas con su furor, y no saben quién las trastornó.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Sacude la tierra de su lugar y estremece sus columnas.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Él manda al sol, y no brilla. Coloca sello a las estrellas.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Él solo extendió el cielo, y camina sobre las olas del mar.

9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

Él hizo la Osa, el Orión, las Pléyades y las secretas cámaras del sur.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

Él hace cosas grandiosas, inescrutables, y maravillas incontables.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Ciertamente pasa junto a mí y no lo veo. Si pasa adelante de mí, no lo percibo.

12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Si Él arrebata, ¿quién lo resistirá? ¿Quién le dirá: Qué haces?

13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

ʼElohim no reprime su ira. Bajo Él se abaten los que ayudan a los soberbios.

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

¡Cuánto menos yo puedo replicarle, al rebuscar palabras frente a Él!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

A Él yo, aunque sea recto, no me atrevo a responder. Más bien imploro la clemencia de mi Juez.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Si lo invoco, y Él me responde, no podría creer que me oye.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Porque me quebranta con una tormenta y multiplica mis heridas sin causa.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

No me deja recuperar aliento, mas bien me llena de amarguras.

19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Si apelo a la fuerza, ¡ciertamente Él es poderoso! Y si acudo al juicio, ¿quién lo convocará?

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Si me declaro justo, mi boca me condenará. Aunque sea intachable, Él me declarará perverso.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Soy intachable, sin embargo, no me conozco a mí mismo. Desprecio mi vida.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Todo es una misma cosa. Por tanto digo: Él destruye al intachable y al perverso.

23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si el azote mata de repente, Él se burla de la desesperación del inocente.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los perversos. Él cubre los semblantes de sus jueces. Si no es así, ¿entonces, quién?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Mis días son más veloces que un corredor. Huyeron. No vieron el bien.

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Se deslizaron como botes de junco, como el águila que se lanza sobre su presa.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Si digo: Olvidaré mi queja, mudaré mi semblante y me alegraré,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

entonces me turban todos mis dolores. Sé que no me tendrás como inocente,

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

y que soy declarado perverso. ¿Para qué entonces me fatigo en vano?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Aunque me lave con agua de nieve, y limpie mis manos con lejía,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

aún me hundirás en el lodo, y mis ropas me repugnarán.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Porque Él no es hombre como yo para que le responda, y vayamos juntos a juicio.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

No hay un árbitro entre nosotros que coloque su mano entre los dos,

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

que quite su vara de sobre mí para que no me espante su terror.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces yo hablaría y no le temería. Pero yo mismo no estoy en esa condición.