Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
El hombre nacido de mujer es corto de días y lleno de perturbaciones.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Brota como una flor, pero es cortado. Pasa como una sombra y desaparece.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
¿Y sobre éste abres tus ojos y lo llevas a juicio contigo?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
¿Quién limpiará lo impuro? ¡Nadie!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Ciertamente sus días están determinados, y el número de sus meses depende de Ti. Tú le fijaste sus límites, de los cuales no pasará.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Aparta de él tu mirada y que descanse hasta que complete su día como un jornalero.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Porque para el árbol hay esperanza: Si es cortado, retoñará, y sus ramas no cesarán.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Aunque debajo de la tierra esté muerto su tronco, y en la tierra envejezca su raíz,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
al recibir el agua reverdecerá, y echará ramas como una planta.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Pero el hombre muere, y queda tendido. Expira el hombre, ¿y dónde está?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Como las aguas se van al mar, y un río se agota y se seca,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
así el hombre queda tendido y no se levantará. Hasta que no haya cielo, no será despertado, ni lo levantarán de su sueño.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
¡Ojalá me escondas en el Seol mientras se aplaca tu ira, y me fijes un plazo y te acuerdes de mí! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Si el hombre muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi lucha y servicio esperaré hasta que llegue mi liberación.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Entonces llamarás y yo te responderé. Tendrás afecto a la hechura de tus manos.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Porque ahora me cuentas los pasos y no das tregua a mi pecado.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Tienes mi transgresión sellada en un saco. Tú cubres mi iniquidad.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Pero la montaña cae y se desmorona. Las rocas cambian de lugar.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Las piedras se desgastan con el agua impetuosa que se lleva el polvo de la tierra. Así destruyes la esperanza del hombre.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Prevaleces para siempre contra él, y él se va. Desfiguras su rostro y lo despides.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Sus hijos obtendrán honores, pero él no lo sabrá. Si son humillados, no lo percibirá.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Pero su carne sobre él siente el tormento, y su alma gime por él.
