Ījaba 17
1 Mans gars ir vājš, manas dienas pagalam, kaps man ir klāt.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Tiešām, mēdītāji mani apstāj un uz viņu tiepšanos jāskatās manām acīm.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Galvo jel, pārstāvi Tu mani pie Sevis paša, kur tad cits man roku dos!
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Jo viņu sirdīm Tu saprašanu esi apslēpis; tāpēc Tu viņiem virsroku nedosi.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Kas savus draugus izdāvā par laupījumu, tā bērnu acis izīgs.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Bet Viņš mani darījis ļaudīm par sakāmu vārdu, ka esmu tāds, kam spļauj vaigā.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Tādēļ mana acs ir tumša no skumības, un visi mani locekļi ir kā ēna.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Taisnie par to iztrūcinājās, un nenoziedzīgais iekarst par neganto.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Bet taisnais turas pastāvīgi uz sava ceļa, un kam šķīstas rokas, pieņemas stiprumā.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Tad nu jūs visi nāciet tik atkal vien, gudra es neatradīšu jūsu starpā.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Manas dienas ir pagājušas, mani padomi iznīcināti, ko mana sirds bija kopusi.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Nakti tie sauc par dienu, un gaismu saka tuvu esam, kur tumsa klātu.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 Trūdus es saucu par savu tēvu, tārpus par savu māti un māsu.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Kur tad būs mana cerība, manu cerību, kas to redzēs?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
