Ījaba 16
1 Tad Ījabs atbildēja un sacīja:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Tādas lietas nu papilnam esmu dzirdējis, jūs visi esat nelāga iepriecinātāji.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Vai tie uzpūstie vārdi nu būs galā, vai kas tevi dzen tā atbildēt?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Es gan tāpat runātu kā jūs, kad jūsu dvēsele būtu manā vietā, ar vārdiem es pret jums turētos un kratītu savu galvu pār jums.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Es jūs stiprinātu ar savu muti, jūs iepriecinātu ar savām lūpām.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Kad es runāju, tad manas sāpes nerimst, un kad es klusu ciešu, vai tad tās nostājās?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Tiešām, nu Viņš mani nokausējis; Tu esi izklīdinājis visu manu saimi,
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Un mani darījis grumbainu, - tas ir par liecību, un mana liecība cēlās pret mani un mani apsūdzēja pašā vaigā.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Viņa bardzība mani saplosīja un vajāja, Viņš sakož Savus zobus par mani, mans pretinieks met briesmīgas acis uz mani.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Tie atplēš muti pret mani, un lādot tie mani sit vaigā, tie sapulcējās kopā pret mani.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Dievs mani nodevis neliešiem un man licis nākt bezdievīgu rokā.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Es biju mierā, bet Viņš mani sadauzījis, Viņš mani grābis pie kakla un mani satriecis un mani licis Sev par mērķi.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Viņa bultas ap mani skraida, Viņš sašķēlis manas īkstis un nav taupījis, Viņš manu žulti izlējis zemē.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Plosīdams Viņš mani plosot plosījis, Viņš kā pats varenais pret mani lauzies.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Es maisu esmu šuvis ap savu ādu un savu ragu licis pīšļos,
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mans vaigs ir nosarcis no raudām, un pār maniem acu vākiem ir nāves ēna,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Jebšu netaisnība nav manā rokā, un mana lūgšana ir šķīsta.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Zeme, neapklāj manas asinis, un mana saukšana lai nemitās!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Jau tagad, redzi, mans liecinieks ir debesīs, un mans liecības devējs debess augstībā.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mani draugi ir mani mēdītāji, bet no manas acs asaras pil uz Dievu,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Kaut Viņš tiesu nestu starp vīru un Dievu un starp cilvēka bērnu un viņa draugu!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Jo tie noliktie gadi ies galā, un es aiziešu ceļu, kur atpakaļ negriezīšos.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
