Ījaba 3
1 Pēc tam Ījabs atdarīja savu muti un nolādēja savu dienu. Un Ījabs iesāka un sacīja:
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Tā diena lai pazūd, kur esmu dzimis,
Иов, проговаряйки, рече:
3 Un tā nakts, kur sacīja: puisītis ieņemts.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Šī diena lai paliek tumša, lai Dievs no augšienes pēc viņas nevaicā, un spožums pār viņu lai nespīd.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Tumsa un nāves ēna lai viņu aizņem, padebeši lai viņu apklāj un kas vien dienu aptumšo, lai viņu biedē.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Šo nakti lai tumsa apņem, ka tā starp gada dienām nepriecājās, lai viņa nenāk mēnešu skaitā.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Redzi, šī nakts lai paliek neauglīga, ka tanī nenotiek gavilēšana.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Lai dienu lādētāji to nolād, tie, kas māk Levijatanu uzrīdīt.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Lai viņas rīta zvaigznes top aptumšotas, lai viņa gaida uz gaismu, bet nekā, un lai viņa neredz ausekļa spīdumu.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Tāpēc ka tā manām miesām durvis nav aizslēgusi, un bēdas nav noslēpusi priekš manām acīm.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Kāpēc es neesmu nomiris mātes miesās un bojā gājis, kad no miesām iznācu?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Kāpēc esmu likts klēpī un kāpēc pie krūtīm, ka man bija zīst?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Jo tad es gulētu un būtu klusu, tad es gulētu, un man būtu dusa,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Līdz ar ķēniņiem un runas kungiem virs zemes, kas sev kapu vietas uztaisījuši,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Vai ar lieliem kungiem, kam zelts bijis, kas savus namus ar sudrabu pildījuši;
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Vai kā norakts nelaikā dzimis bērns es nebūtu nekas, tā kā bērniņi, kas nav redzējuši gaismas.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Tur bezdievīgie stājās no trakošanas, un tur dus, kam spēks noguris;
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Tur cietumnieki visi līdzi ir mierā, tie nedzird dzinēja balsi;
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Tur ir mazs un liels, un kalps ir vaļā no sava kunga.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Kāpēc (Dievs) dod bēdīgam gaismu un dzīvību tiem, kam noskumusi sirds,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Kas pēc nāves ilgojās, bet tā nenāk, un rok pēc tās vairāk nekā pēc mantām,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Kas priecātos un gavilētu, kas līksmotos, kad kapu atrastu -
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Vīram, kam ceļš ir apslēpts, un ko Dievs visapkārt apspiedis?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Jo maizes vietā man ir nopūtas, un mana kaukšana izgāzās kā ūdens.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Jo briesmas, ko bijos, man uzgājušas, un no kā man bija bail, tas man uznācis.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Man nav miera, man nav dusas, es nedabūju atpūsties, un bēdas nāk uz bēdām.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
