Job 19
1 Then Job answered,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “How long will you torment me, and crush me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 You have reproached me ten times. You aren’t ashamed that you attack me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 If it is true that I have erred, my error remains with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed you will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 know now that God has subverted me, and has surrounded me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 “Behold, I cry out of wrong, but I am not heard. I cry for help, but there is no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He has walled up my way so that I can’t pass, and has set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He has stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He has broken me down on every side, and I am gone. He has plucked my hope up like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He has also kindled his wrath against me. He counts me amongst his adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops come on together, build a siege ramp against me, and encamp around my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 “He has put my brothers far from me. My acquaintances are wholly estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My relatives have gone away. My familiar friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Those who dwell in my house and my maids consider me a stranger. I am an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call to my servant, and he gives me no answer. I beg him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is offensive to my wife. I am loathsome to the children of my own mother.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me. If I arise, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my familiar friends abhor me. They whom I loved have turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bones stick to my skin and to my flesh. I have escaped by the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 “Have pity on me. Have pity on me, you my friends, for the hand of God has touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do you persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 “Oh that my words were now written! Oh that they were inscribed in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That with an iron pen and lead they were engraved in the rock forever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But as for me, I know that my Redeemer lives. In the end, he will stand upon the earth.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 After my skin is destroyed, then I will see God in my flesh,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 whom I, even I, will see on my side. My eyes will see, and not as a stranger. “My heart is consumed within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 If you say, ‘How we will persecute him!’ because the root of the matter is found in me,
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 be afraid of the sword, for wrath brings the punishments of the sword, that you may know there is a judgement.”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
