Job 20
1 Then Zophar the Naamathite answered,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 “Therefore my thoughts answer me, even by reason of my haste that is in me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard the reproof which puts me to shame. The spirit of my understanding answers me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Don’t you know this from old time, since man was placed on earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 that the triumphing of the wicked is short, the joy of the godless but for a moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his height mount up to the heavens, and his head reach to the clouds,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 yet he will perish forever like his own dung. Those who have seen him will say, ‘Where is he?’
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He will fly away as a dream, and will not be found. Yes, he will be chased away like a vision of the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye which saw him will see him no more, neither will his place see him any more.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His children will seek the favour of the poor. His hands will give back his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones are full of his youth, but youth will lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 “Though wickedness is sweet in his mouth, though he hide it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 though he spare it, and will not let it go, but keep it still within his mouth,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 yet his food in his bowels is turned. It is cobra venom within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He has swallowed down riches, and he will vomit them up again. God will cast them out of his belly.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He will suck cobra venom. The viper’s tongue will kill him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He will not look at the rivers, the flowing streams of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 He will restore that for which he laboured, and will not swallow it down. He will not rejoice according to the substance that he has gotten.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he has oppressed and forsaken the poor. He has violently taken away a house, and he will not build it up.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 “Because he knew no quietness within him, he will not save anything of that in which he delights.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There was nothing left that he didn’t devour, therefore his prosperity will not endure.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fullness of his sufficiency, distress will overtake him. The hand of everyone who is in misery will come on him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 When he is about to fill his belly, God will cast the fierceness of his wrath on him. It will rain on him while he is eating.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He will flee from the iron weapon. The bronze arrow will strike him through.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 He draws it out, and it comes out of his body. Yes, the glittering point comes out of his liver. Terrors are on him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness is laid up for his treasures. An unfanned fire will devour him. It will consume that which is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens will reveal his iniquity. The earth will rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The increase of his house will depart. They will rush away in the day of his wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of a wicked man from God, the heritage appointed to him by God.”
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
