Mark 7
1 And ye pharises came togedder vnto him and dyvers of ye scribes which came from Ierusalem.
Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
2 And whe they sawe certayne of his disciples eate breed wt comen hondes (that is to saye wt vnwesshen hondes) they coplayned.
и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
3 For the pharises and all the Iewes excepte they washe their hondes ofte eate not observinge the tradicions of the elders.
(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си омият ръцете до лактите;
4 And whe they come from the market except they washe they eate not. And many other thinges ther be which they have taken apon them to observe as the wasshinge of cuppes and cruses and of brasen vessels and of tables.
и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не омият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
5 Then axed him the pharises and sribes why walke not thy disciples accordinge to ye tradicions of the elders but eate breede with vnweshen hondes?
И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
6 He answered and sayde vnto them: well prophesied Esaias of you ypocrites as it is writte: This people honoreth me with their lyppes but their hert is farre from me:
А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
7 In vayne they worshippe me teachinge doctryns which are nothinge but ye comaundementes of men.
Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди".
8 For ye laye the commaundement of God aparte and observe the tradicions of men as the wesshinge of cruses and of cuppes and many other suche lyke thinges ye do.
Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
9 And he sayde vnto them: well ye cast asyde the comaundement of God to mayntayne youre owne tradicios.
И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
10 For Moses sayde: Honoure thy father and thy mother: and whosoever cursseth father or mother let him dye for it.
Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
11 But ye saye: a man shall saye to father or mother Corban: which is: that thou desyrest of me to helpe the with is geven God.
Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;
12 And so ye soffre him no more to do ought for his father or his mother
вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
13 makinge the worde of God of none effecte through youre awne tradicions which ye have ordeyned. And many soche thinges ye do.
И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща подобни на това.
14 And he called all the people vnto him and sayde vnto them: Herken vnto me every one of you and vnderstonde.
И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 There is no thinge with out a man that can defyle him when it entreth into him: but thoo thinges which procede out of him are those which defyle ye man.
Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 If eny man have eares to heare let him heare
[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
17 And whe he came to house awaye fro the people his disciples axed him of the similitude.
И като остави народа и влезе вкъщи учениците Му Го попитаха за притчата.
18 And he sayd vnto the: Are ye so without vnderstondinge? Do ye not yet perceave yt whatsoever thinge from wt out entreth into a man it can not defyle him
И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 because it entrith not in to his hert but into ye belly: and goeth out into the draught that porgeth oute all meates.
Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти).
20 And he sayde: yt defileth a ma which cometh oute of a man.
Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 For fro wt in even oute of the herte of men proceade evill thoughtes: advantry fornicacion murder
Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 theeft coveteousnes wickednes diceyte vnclennes and a wicked eye blasphemy pryde folysshnes:
прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 all these evyll thinges come from with in and defile a man.
Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24 And from thence he rose and went into ye borders of Tyre and Sidon and entred into an housse and wolde that no man shnld have knowen: But he coulde not be hyd.
И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25 For a certayne woma whose doughter had a foule sprete hearde of him and came and fell at his fete.
А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде та падна пред нозете Му.
26 The woman was a Greke oute of Syrophenicia and she besought him yt he wolde caste out ye devyll oute of her doughter.
(Жената бе елинка, родом сирофиникианка) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27 And Iesus sayde vnto her: let the chyldren fyrst be feed. For it is not mete to take the chyldres breed and to caste it vnto whelppes.
А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28 She answered and sayde vnto him: even soo master neverthelesse the whelppes also eate vnder the table of the chyldrens cromes.
А тя в отговор Му каза: Така Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.
29 And he sayde vnto her: for this sayinge goo thy waye the devyll is gone out of thy doughter.
И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 And when she was come home to her housse she founde the devyll departed and her doughter lyinge on the beed.
И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31 And he departed agayne from the coostes of Tyre and Sidon and came vnto the see of Galile thorowe ye middes of the coostos of ye. x. cities.
И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32 And they brought vnto him one yt was deffe and stambred in his speche and prayde him to laye his honde apon him.
И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.
33 And he toke him asyde from ye people and put his fyngers in his eares and dyd spyt and touched his tounge
Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34 and loked vp to heven and sygthed and sayde vnto him: ephatha that is to saye be openned.
и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35 And streyght waye his eares were openned and the stringe of his tounge was loosed and he spake playne.
И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 And he comaunded them that they shuld tell no man. But the more he forbad them soo moche the more a greate deale they publesshed it:
И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 and were beyonde measure astonyed sayinge: He hath done all thinges well and hath made booth the deffe to heare and the dome to speake.
защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
