Mark 6
1 And he departed thence and cam into his awne countre and his disciples folowed him.
И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 And whe the saboth daye was come he beganne to teache in ye synagsge. And many that hearde him were astonyed and sayde: From whens hath he these thinges? and what wysdo is this that is geve vnto him? and suche vertues yt are wrought by his hondes?
О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Is not this that carpeter Maryes sonne ye brother of Iames and Ioses and of Iuda and Simon? and are not his systers here with vs? And they were offended by him.
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 And Iesus sayde vnto the: a prophet is not despysed but in his awne coutre and amonge his awne kynne and amonge the that are of the same housholde.
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 And he coulde there shewe no miracles but leyd his hondes apon a feawe sicke foolke and healed the.
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 And he merveyled at their vnbelefe. And he went aboute by ye tounes yt laye on every syde teachynge.
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 And he called ye twelve and beganne to sende them two and two and gave them power over vnclene spretes.
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 And comaunded the that they shuld take nothinge vnto their Iorney save a rodde only: Nether scrippe nether breed nether mony in their pourses:
И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 but shuld be shood with sandals. And that they shuld not put on two coottes.
но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 And he sayd vnto the: whersoever ye entre in to an house there abyde tyll ye departe thence
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 And whosoever shall not receave you nor heare you when ye departe thence shake of the duste that is vnder youre fete for a witnesse vnto them. I saye verely vnto you it shalbe easyer for Zodom and Gomor at the daye of iudgement then for that cite.
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 And they went out and preached that they shuld repent:
И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 and they caste out many devylles. And they annoynted many that were sicke with oyle and healed them.
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 And kynge Herode herde of him (for his name was spreed abroade) and sayd: Iohn Baptiste is rysen agayne from deeth and therfore miracles are wrought by him.
И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
15 Wother sayd it is Helyas: and some sayde: it is a Prophet or as one of ye Prophetes.
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 But when Herode hearde of him he sayd: it is Iohn whom I beheded he is rysen from deeth agayne.
Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 For Herode him sylfe had sent forth and had taken Iohn and bounde him and cast him into preson for Herodias sake which was his brother Philippes wyfe. For he had maried her.
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 Iohn sayd vnto Herode: It is not laufull for the to have thy brothers wyfe.
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 Herodias layd wayte for him and wolde have killed him but she coulde not.
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 For Herode feared Iohn knowynge yt he was a iuste man and an holy: and gave him reverence: and when he hearde him he dyd many thinges and hearde him gladly.
защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 But when a couenient daye was come: Herode on his birth daye made a supper to ye lordes captayns and chefe estates of Galile.
И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 And ye doughter of ye sayde Herodias came in and daused and pleased Herode and them that sate at bourde also. Then ye kynge sayd vnto ye mayden: axe of me what thou wilt and I will geve it ye
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 And he sware vnto hyr whatsoever thou shalt axe of me I will geve it ye even vnto ye one halfe of my kyngdome.
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 And she wet forth and sayde to her mother: what shall I axe? And she sayde: Iohn Baptistes heed.
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
25 And she cam in streygth waye with haste vnto ye kynge and axed sayinge: I will that thou geve me by and by in a charger ye heed of Iohn Baptist.
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
26 And ye kynge was sory: howbe it for his othes sake and for their sakes which sate at supper also he wolde not put her besyde her purpose.
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 And immediatly ye kynge sent ye hangma and comaunded his heed to be brought in. And he went and beheeded him in the preson
И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 and brought his heed in a charger and gave it to the mayden and the mayden gave it to her mother.
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 And when his disciples hearde of it they came and toke vp his body and put it in a toumbe.
И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 And the apostels gaddered them selves to ggedre to Iesus and tolde him all thinges booth what they had done and what they had taught.
И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 And he sayd vnto them: come ye aparte into the wyldernes and rest awhyle. For there were many comers and goers that they had no leasure so moche as to eate.
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 And he wet by ship out of the waye into a deserte place.
И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 But the people spyed them when they departed: and many knewe him and ranne afote thyther out of all cities and cam thyther before them and came togedder vnto him.
А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
34 And Iesus went out and sawe moche people and had compassion on them because they were lyke shepe which had no shepeherde. And he beganne to teache them many thinges.
И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 And when ye daye was nowe farre spet his disciples came vnto him sayinge: this is a desert place and now the daye is farre passed
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 let the departe that they maye goo into the countrey rounde about and into the tounes and bye the breed: for they have nothinge to eate.
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 He answered and sayde vnto them: geve ye the to eate. And they sayde vnto him: shall we goo and bye ii. C. penyworth of breed and geve the to eate?
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
38 He sayde vnto the: how many loves have ye? Goo and loke. And when they had serched they sayde: v. and. ii. fysshes.
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 And he comaunded them to make them all syt doune by companyes apon the grene grasse.
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 And they sate doune here a rowe and there arowe by houndredes and by fyfties.
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 And he toke ye. v. loves and ye ii. fysshes and loked vp to heven and blessed and brake the loves and gave them to his disciples to put before the: and the. ii. fysshes he devyded amonge them all.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 And they all dyd eate and were satisfied.
И всички ядоха и се наситиха.
43 And they toke vp twelve baskettesfull of the gobbettes and of ye fysshes.
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 And they that ate were about fyve thousand men.
А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
45 And streyght waye he caused his disciples to goo into the shipe and to goo over the water before vnto Bethsaida whyll he sent awaye the people.
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 And assone as he had sent them away he departed into a moutayne to praye.
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 And when even was come the ship was in the middes of the see and he alone on the londe
И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 and he sawe the troubled in rowynge for the wynde was cotrary vnto them. And aboute ye fourth quartre of ye nyght he came vnto the walkinge apon the see and wolde have passed by the.
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 When they sawe him walkinge apon the see they supposed it had bene a sprete and cryed oute:
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 For they all sawe him and were afrayed. And anon he talked with them and sayde vnto them: be of good chere it is I be not afrayed.
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 And he went vp vnto them into the shippe and the wynde ceased and they were sore amased in them selves beyonde measure and marveyled.
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 For they remembred not of the loves because their hertes were blynded.
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 And they came over and went into the londe of Genezareth and drue vp into the haven.
И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 And assone as they were come out of ye shippe streyght they knewe him
И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 and ran forth throughout all ye region rounde about and began to cary aboute in beeddes all yt were sicke to the place where they heard tell yt he was.
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 And whyther soever he entred into tounes cities or villages they layde their sicke in the stretes and prayed him that they myght touche and it were but the edge of his vesture. And as many as touched him were safe.
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
