Romans 4
1 What then, it may be asked, are we to say about Abraham, the ancestor of our nation?
И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?
2 If he was pronounced righteous as the result of obedience, then he has something to boast of. Yes, but not before God.
Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 For what are the words of Scripture? ‘Abraham had faith in God, and his faith was regarded by God as righteousness.’
Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
4 Now wages are regarded as due to the man who works, not as a favour, but as a debt;
А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
5 while, as for the man who does not rely upon his obedience, but has faith in him who can pronounce the godless righteous, his faith is regarded by God as righteousness.
а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
6 In precisely the same way David speaks of the blessing pronounced upon the man who is regarded by God as righteous apart from actions —
Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:
7 ‘Blessed are those whose wrong-doings have been forgiven and over whose sins a veil has been drawn!
"Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
8 Blessed the man whom the Lord will never regard as sinful!’
Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9 Is this blessing, then, pronounced upon the circumcised only or upon the uncircumcised as well? We say that — ‘Abraham’s faith was regarded by God as righteousness.’
Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
10 Under what circumstances, then, did this take place? After his circumcision or before it?
то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
11 Not after, but before. And it was as a sign of this that he received the rite of circumcision — to attest the righteousness due to the faith of an uncircumcised man — in order that he might be the father of all who have faith in God even when uncircumcised, that they also may be regarded by God as righteous;
И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
12 as well as father of the circumcised — to those who are not only circumcised, but who also follow our father Abraham in that faith which he had while still uncircumcised.
и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
13 For the promise that he should inherit the world did not come to Abraham or his descendants through Law, but through the righteousness due to faith.
Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
14 If those who take their stand on Law are to inherit the world, then faith is robbed of its meaning and the promise comes to nothing!
Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
15 Law entails punishment; but, where no Law exists, no breach of it is possible.
понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
16 That is why all is made to depend upon faith, that all may be God’s gift, and in order that the fulfilment of the promise may be made certain for all Abraham’s descendants — not only for those who take their stand on the Law, but also for those who take their stand on the faith of Abraham. (He is the Father of us all;
Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
17 as Scripture says — ‘I have made thee the Father of many nations.’) And this they do in the sight of that God in whom Abraham had faith, and who gives life to the dead, and speaks of what does not yet exist as if it did.
(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 With no ground for hope, Abraham, sustained by hope, put faith in God; in order that, in fulfilment of the words — ‘So many shall thy descendants be,’ he might become ‘the Father of many nations.’
Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
19 Though he was nearly a hundred years old, yet his faith did not fail him, even when he thought of his own body, then utterly worn out, and remembered that Sarah was past bearing children.
Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 He was not led by want of faith to doubt God’s promise.
обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
21 On the contrary, his faith gave him strength; and he praised God, in the firm conviction that what God has promised he is also able to carry out.
уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 And therefore his faith ‘was regarded as righteousness.’
Затова му се вмени за правда.
23 Now these words — ‘it was regarded as righteousness’ — were not written with reference to Abraham only;
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 but also with reference to us. Our faith, too, will be regarded by God in the same light, if we have faith in him who raised Jesus, our Lord, from the dead;
но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 for Jesus ‘was given up to death to atone for our offences,’ and was raised to life that we might be pronounced righteous.
Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
