Matthew 14
1 At that season Herod the tetrarch heard the report concerning Jesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 and said unto his servants, This is John the Baptist; he is risen from the dead; and therefore do these powers work in him.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 For Herod had laid hold on John, and bound him, and put him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 For John said unto him, It is not lawful for thee to have her.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 And when he would have put him to death, he feared the multitude, because they counted him as a prophet.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 But when Herod’s birthday came, the daughter of Herodias danced in the midst, and pleased Herod.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Whereupon he promised with an oath to give her whatsoever she should ask.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 And she, being put forward by her mother, saith, Give me here in a charger the head of John the Baptist.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 And the king was grieved; but for the sake of his oaths, and of them which sat at meat with him, he commanded it to be given;
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 and he sent, and beheaded John in the prison.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 And his head was brought in a charger, and given to the damsel: and she brought it to her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 And his disciples came, and took up the corpse, and buried him; and they went and told Jesus.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 Now when Jesus heard [it], he withdrew from thence in a boat, to a desert place apart: and when the multitudes heard [thereof], they followed him on foot from the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 And he came forth, and saw a great multitude, and he had compassion on them, and healed their sick.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 And when even was come, the disciples came to him, saying, The place is desert, and the time is already past; send the multitudes away, that they may go into the villages, and buy themselves food.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 But Jesus said unto them, They have no need to go away; give ye them to eat.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 And they say unto him, We have here but five loaves, and two fishes.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 And he said, Bring them hither to me.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 And he commanded the multitudes to sit down on the grass; and he took the five loaves, and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed, and brake and gave the loaves to the disciples, and the disciples to the multitudes.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 And they did all eat, and were filled: and they took up that which remained over of the broken pieces, twelve baskets full.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 And they that did eat were about five thousand men, beside women an children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 And straightway he constrained the disciples to enter into the boat, and to go before him unto the other side, till he should send the multitudes away.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 And after he had sent the multitudes away, he went up into the mountain apart to pray: and when even was come, he was there alone.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 But the boat was now in the midst of the sea, distressed by the waves; for the wind was contrary.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 And in the fourth watch of the night he came unto them, walking upon the sea.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 And when the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, It is an apparition; and they cried out for fear.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 But straightway Jesus spake unto them, saying, Be of good cheer; it is I; be not afraid.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 And Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me come unto thee upon the waters.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 And he said, Come. And Peter went down from the boat, and walked upon the waters, to come to Jesus.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 But when he saw the wind, he was afraid; and beginning to sink, he cried out, saying, Lord, save me.
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 And immediately Jesus stretched forth his hand, and took hold of him, and saith unto him, O thou of little faith, wherefore didst thou doubt?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 And when they were gone up into the boat, the wind ceased.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 And they that were in the boat worshipped him, saying, Of a truth thou art the Son of God.
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 And when they had crossed over, they came to the land, unto Gennesaret.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 And when the men of that place knew him, they sent into all that region round about, and brought unto him all that were sick;
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 and they besought him that they might only touch the border of his garment: and as many as touched were made whole.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
