Matthew 13
1 On that day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 And there were gathered unto him great multitudes, so that he entered into a boat, and sat; and all the multitude stood on the beach.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 And he spake to them many things in parables, saying, Behold, the sower went forth to sow;
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 and as he sowed, some [seeds] fell by the way side, and the birds came and devoured them:
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 and others fell upon the rocky places, where they had not much earth: and straightway they sprang up, because they had no deepness of earth:
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 and when the sun was risen, they were scorched; and because they had no root, they withered away.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 And others fell upon the thorns; and the thorns grew up, and choked them:
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 and others fell upon the good ground, and yielded fruit, some a hundredfold, some sixty, some thirty.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 He that hath ears, let him hear.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 And he answered and said unto them, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that which he hath.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Therefore speak I to them in parables; because seeing they see not, and hearing they hear not, neither do they understand.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 And unto them is fulfilled the prophecy of Isaiah, which saith, By hearing ye shall hear, and shall in no wise understand; And seeing ye shall see, and shall in no wise perceive:
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 For this people’s heart is waxed gross, And their ears are dull of hearing, And their eyes they have closed; Lest haply they should perceive with their eyes, And hear with their ears, And understand with their heart, And should turn again, And I should heal them.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 But blessed are your eyes, for they see; and your ears, for they hear.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 For verily I say unto you, that many prophets and righteous men desired to see the things which ye see, and saw them not; and to hear the things which ye hear, and heard them not.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Hear then ye the parable of the sower.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, [then] cometh the evil [one], and snatcheth away that which hath been sown in his heart. This is he that was sown by the way side.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 And he that was sown upon the rocky places, this is he that heareth the word, and straightway with joy receiveth it;
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 yet hath he not root in himself, but endureth for a while; and when tribulation or persecution ariseth because of the word, straightway he stumbleth.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 And he that was sown among the thorns, this is he that heareth the word; and the care of the world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 And he that was sown upon the good ground, this is he that heareth the word, and understandeth it; who verily beareth fruit, and bringeth forth, some a hundredfold, some sixty, some thirty.
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Another parable set he before them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man that sowed good seed in his field:
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 but while men slept, his enemy came and sowed tares also among the wheat, and went away.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 But when the blade sprang up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 And the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst thou not sow good seed in thy field? whence then hath it tares?
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 And he said unto them, An enemy hath done this. And the servants say unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 But he saith, Nay; lest haply while ye gather up the tares, ye root up the wheat with them.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Let both grow together until the harvest: and in the time of the harvest I will say to the reapers, Gather up first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Another parable set he before them, saying, The kingdom of heaven is like unto a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 which indeed is less than all seeds; but when it is grown, it is greater than the herbs, and becometh a tree, so that the birds of the heaven come and lodge in the branches thereof.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till it was all leavened.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 All these things spake Jesus in parables unto the multitudes; and without a parable spake he nothing unto them:
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things hidden from the foundation of the world.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Then he left the multitudes, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Explain unto us the parable of the tares of the field.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 And he answered and said, He that soweth the good seed is the Son of man;
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 and the field is the world; and the good seed, these are the sons of the kingdom; and the tares are the sons of the evil [one];
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 and the enemy that sowed them is the devil: and the harvest is the end of the world; and the reapers are angels. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
40 As therefore the tares are gathered up and burned with fire; so shall it be in the end of the world. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that cause stumbling, and them that do iniquity,
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 and shall cast them into the furnace of fire: there shall be the weeping and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. He that hath ears, let him hear.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 The kingdom of heaven is like unto a treasure hidden in the field; which a man found, and hid; and in his joy he goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Again, the kingdom of heaven is like unto a man that is a merchant seeking goodly pearls:
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 and having found one pearl of great price, he went and sold all that he had, and bought it.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 which, when it was filled, they drew up on the beach; and they sat down, and gathered the good into vessels, but the bad they cast away.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 So shall it be in the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the righteous, (aiōn g165)
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 and shall cast them into the furnace of fire: there shall be the weeping and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Have ye understood all these things? They say unto him, Yea.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 And he said unto them, Therefore every scribe who hath been made a disciple to the kingdom of heaven is like unto a man that is a householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 And it came to pass, when Jesus had finished these parables, he departed thence.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 And coming into his own country he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Is not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joseph, and Simon, and Judas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 And he did not many mighty works there because of their unbelief.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
