Hebrews 1
1 God, having of old time spoken unto the fathers in the prophets by divers portions and in divers manners,
Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 hath at the end of these days spoken unto us in [his] Son, whom he appointed heir of all things, through whom also he made the worlds; (aiōn g165)
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
3 who being the effulgence of his glory, and the very image of his substance, and upholding all things by the word of his power, when he had made purification of sins, sat down on the right hand of the Majesty on high;
Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 having become by so much better than the angels, as he hath inherited a more excellent name than they.
и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 For unto which of the angels said he at any time, Thou art my Son, This day have I begotten thee? and again, I will be to him a Father, And he shall be to me a Son?
Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
6 And when he again bringeth in the firstborn into the world he saith, And let all the angels of God worship him.
А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
7 And of the angels he saith, Who maketh his angels winds, And his ministers a flame of fire:
И за ангелите казва:
8 but of the Son [he saith], Thy throne, O God, is for ever and ever; And the sceptre of uprightness is the sceptre of thy kingdom. (aiōn g165)
А за Сина казва: (aiōn g165)
9 Thou hast loved righteousness, and hated iniquity; Therefore God, thy God, hath anointed thee With the oil of gladness above thy fellows.
Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 And, Thou, Lord, in the beginning hast laid the foundation of the earth, And the heavens are the works of thy hands:
И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
11 They shall perish; but thou continuest: And they all shall wax old as doth a garment;
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
12 And as a mantle shalt thou roll them up, As a garment, and they shall be changed: But thou art the same, And thy years shall not fail.
И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 But of which of the angels hath he said at any time, Sit thou on my right hand, Till I make thine enemies the footstool of thy feet?
А кому от ангелите е рекъл някога:
14 Are they not all ministering spirits, sent forth to do service for the sake of them that shall inherit salvation?
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
