Hebrews 6
1 Wherefore let us cease to speak of the first principles of Christ, and press on unto perfection; not laying again a foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 of the teaching of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment. (aiōnios g166)
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (aiōnios g166)
3 And this will we do, if God permit.
И това ще строим, ако Бог позволи.
4 For as touching those who were once enlightened and tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,
Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
6 and [then] fell away, it is impossible to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 For the land which hath drunk the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them for whose sake it is also tilled, receiveth blessing from God:
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 but if it beareth thorns and thistles, it is rejected and nigh unto a curse; whose end is to be burned.
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 But, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak:
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
10 for God is not unrighteous to forget your work and the love which ye shewed toward his name, in that ye ministered unto the saints, and still do minister.
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 And we desire that each one of you may shew the same diligence unto the fulness of hope even to the end:
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 that ye be not sluggish, but imitators of them who through faith and patience inherit the promises.
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
13 For when God made promise to Abraham, since he could swear by none greater, he sware by himself,
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 saying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee.
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 And thus, having patiently endured, he obtained the promise.
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 For men swear by the greater: and in every dispute of theirs the oath is final for confirmation.
Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
17 Wherein God, being minded to shew more abundantly unto the heirs of the promise the immutability of his counsel, interposed with an oath:
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 that by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we may have a strong encouragement, who have fled for refuge to lay hold of the hope set before us;
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 which we have as an anchor of the soul, [a hope] both sure and stedfast and entering into that which is within the veil;
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
