Ephesians 4
1 I therefore, the prisoner in the Lord, beseech you to walk worthily of the calling wherewith ye were called,
И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2 with all lowliness and meekness, with longsuffering, forbearing one another in love;
със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3 giving diligence to keep the unity of the Spirit in the bond of peace.
и се стараете в свръзката на мира да упазите единството в Духа.
4 [There is] one body, and one Spirit, even as also ye were called in one hope of your calling;
Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 one Lord, one faith, one baptism,
един Господ, една вяра, едно кръщение
6 one God and Father of all, who is over all, and through all, and in all.
един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 But unto each one of us was the grace given according to the measure of the gift of Christ.
А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал
8 Wherefore he saith, When he ascended on high, he led captivity captive, And gave gifts unto men.
Затова казва:
9 (Now this, He ascended, what is it but that he also descended into the lower parts of the earth?
(А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.
10 He that descended is the same also that ascended far above all the heavens, that he might fill all things.)
Тоя, Който е слязъл е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).
11 And he gave some [to be] apostles; and some, prophets; and some, evangelists; and some, pastors and teachers;
И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 for the perfecting of the saints, unto the work of ministering, unto the building up of the body of Christ:
за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
13 till we all attain unto the unity of the faith, and of the knowledge of the Son of God, unto a fullgrown man, unto the measure of the stature of the fulness of Christ:
докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 that we may be no longer children, tossed to and fro and carried about with every wind of doctrine, by the sleight of men, in craftiness, after the wiles of error;
за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;
15 but speaking truth in love, may grow up in all things into him, which is the head, [even] Christ;
но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
16 from whom all the body fitly framed and knit together through that which every joint supplieth, according to the working in [due] measure of each several part, maketh the increase of the body unto the building up of itself in love.
от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
17 This I say therefore, and testify in the Lord, that ye no longer walk as the Gentiles also walk, in the vanity of their mind,
Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
18 being darkened in their understanding, alienated from the life of God because of the ignorance that is in them, because of the hardening of their heart;
помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
19 who being past feeling gave themselves up to lasciviousness, to work all uncleanness with greediness.
които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
20 But ye did not so learn Christ;
Но вие не сте така познали Христа;
21 if so be that ye heard him, and were taught in him, even as truth is in Jesus:
понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса),
22 that ye put away, as concerning your former manner of life, the old man, which waxeth corrupt after the lusts of deceit;
да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
23 and that ye be renewed in the spirit of your mind,
да се обновите в духа на своя ум,
24 and put on the new man, which after God hath been created in righteousness and holiness of truth.
и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
25 Wherefore, putting away falsehood, speak ye truth each one with his neighbour: for we are members one of another.
Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
26 Be ye angry, and sin not: let not the sun go down upon your wrath:
Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 neither give place to the devil.
нито давайте място на дявола.
28 Let him that stole steal no more: but rather let him labour, working with his hands the thing that is good, that he may have whereof to give to him that hath need.
Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда
29 Let no corrupt speech proceed out of your mouth, but such as is good for edifying as the need may be, that it may give grace to them that hear.
Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
30 And grieve not the Holy Spirit of God, in whom ye were sealed unto the day of redemption.
и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 Let all bitterness, and wrath, and anger, and clamour, and railing, be put away from you, with all malice:
всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас;
32 and be ye kind one to another, tenderhearted, forgiving each other, even as God also in Christ forgave you.
а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
