Acts 23
1 And Paul, looking stedfastly on the council, said, Brethren, I have lived before God in all good conscience until this day.
И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 And the high priest Ananias commanded them that stood by him to smite him on the mouth.
О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
3 Then said Paul unto him, God shall smite thee, thou whited wall: and sittest thou to judge me according to the law, and commandest me to be smitten contrary to the law?
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
4 And they that stood by said, Revilest thou God’s high priest?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 And Paul said, I wist not, brethren, that he was high priest: for it is written, Thou shalt not speak evil of a ruler of thy people.
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
6 But when Paul perceived that the one part were Sadducees, and the other Pharisees, he cried out in the council, Brethren, I am a Pharisee, a son of Pharisees: touching the hope and resurrection of the dead I am called in question.
А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 And when he had so said, there arose a dissension between the Pharisees and Sadducees: and the assembly was divided.
И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
8 For the Sadducees say that there is no resurrection, neither angel, nor spirit: but the Pharisees confess both.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 And there arose a great clamour: and some of the scribes of the Pharisees’ part stood up, and strove, saying, We find no evil in this man: and what if a spirit hath spoken to him, or an angel?
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
10 And when there arose a great dissension, the chief captain, fearing lest Paul should be torn in pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him by force from among them, and bring him into the castle.
И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 And the night following the Lord stood by him, and said, Be of good cheer: for as thou hast testified concerning me at Jerusalem, so must thou bear witness also at Rome.
И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 And when it was day, the Jews banded together, and bound themselves under a curse, saying that they would neither eat nor drink till they had killed Paul.
И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
13 And they were more than forty which made this conspiracy.
Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 And they came to the chief priests and the elders, and said, We have bound ourselves under a great curse, to taste nothing until we have killed Paul.
Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Now therefore do ye with the council signify to the chief captain that he bring him down unto you, as though ye would judge of his case more exactly: and we, or ever he come near, are ready to slay him.
Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 But Paul’s sister’s son heard of their lying in wait, and he came and entered into the castle, and told Paul.
Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 And Paul called unto him one of the centurions, and said, Bring this young man unto the chief captain: for he hath something to tell him.
Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 So he took him, and brought him to the chief captain, and saith, Paul the prisoner called me unto him, and asked me to bring this young man unto thee, who hath something to say to thee.
И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 And the chief captain took him by the hand, and going aside asked him privately, What is that thou hast to tell me?
(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
20 And he said, The Jews have agreed to ask thee to bring down Paul tomorrow unto the council, as though thou wouldest inquire somewhat more exactly concerning him.
А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Do not thou therefore yield unto them: for there lie in wait for him of them more than forty men, which have bound themselves under a curse, neither to eat nor to drink till they have slain him: and now are they ready, looking for the promise from thee.
Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22 So the chief captain let the young man go, charging him, Tell no man that thou hast signified these things to me.
И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
23 And he called unto him two of the centurions, and said, Make ready two hundred soldiers to go as far as Caesarea, and horsemen threescore and ten, and spearmen two hundred, at the third hour of the night:
Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 and [he bade them] provide beasts, that they might set Paul thereon, and bring him safe unto Felix the governor.
Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 And he wrote a letter after this form:
Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 Claudius Lysias unto the most excellent governor Felix, greeting.
От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 This man was seized by the Jews, and was about to be slain of them, when I came upon them with the soldiers, and rescued him, having learned that he was a Roman.
Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 And desiring to know the cause wherefore they accused him, I brought him down unto their council:
И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 whom I found to be accused about questions of their law, but to have nothing laid to his charge worthy of death or of bonds.
и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 And when it was shewn to me that there would be a plot against the man, I sent him to thee forthwith, charging his accusers also to speak against him before thee.
И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 So the soldiers, as it was commanded them, took Paul, and brought him by night to Antipatris.
И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 But on the morrow they left the horsemen to go with him, and returned to the castle:
И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 and they, when they came to Caesarea, and delivered the letter to the governor, presented Paul also before him.
А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 And when he had read it, he asked of what province he was; and when he understood that he was of Cilicia,
А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 I will hear thy cause, said he, when thine accusers also are come: and he commanded him to be kept in Herod’s palace.
Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
