Acts 22
1 Brethren and fathers, hear ye the defence which I now make unto you.
О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
2 And when they heard that he spake unto them in the Hebrew language, they were the more quiet: and he saith,
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
3 I am a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city, at the feet of Gamaliel, instructed according to the strict manner of the law of our fathers, being zealous for God, even as ye all are this day:
Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
4 and I persecuted this Way unto the death, binding and delivering into prisons both men and women.
и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5 As also the high priest doth bear me witness, and all the estate of the elders: from whom also I received letters unto the brethren, and journeyed to Damascus, to bring them also which were there unto Jerusalem in bonds, for to be punished.
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
6 And it came to pass, that, as I made my journey, and drew nigh unto Damascus, about noon, suddenly there shone from heaven a great light round about me.
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 And I fell unto the ground, and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why persecutest thou me?
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
8 And I answered, Who art thou, Lord? And he said unto me, I am Jesus of Nazareth, whom thou persecutest.
А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
9 And they that were with me beheld indeed the light, but they heard not the voice of him that spake to me.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
10 And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said unto me, Arise, and go into Damascus; and there it shall be told thee of all things which are appointed for thee to do.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11 And when I could not see for the glory of that light, being led by the hand of them that were with me, I came into Damascus.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
12 And one Ananias, a devout man according to the law, well reported of by all the Jews that dwelt there,
И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
13 came unto me, and standing by me said unto me, Brother Saul, receive thy sight. And in that very hour I looked up on him.
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
14 And he said, The God of our fathers hath appointed thee to know his will, and to see the Righteous One, and to hear a voice from his mouth.
А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
15 For thou shalt be a witness for him unto all men of what thou hast seen and heard.
защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 And now why tarriest thou? arise, and be baptized, and wash away thy sins, calling on his name.
И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
17 And it came to pass, that, when I had returned to Jerusalem, and while I prayed in the temple, I fell into a trance,
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
18 and saw him saying unto me, Make haste, and get thee quickly out of Jerusalem: because they will not receive of thee testimony concerning me.
и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
19 And I said, Lord, they themselves know that I imprisoned and beat in every synagogue them that believed on thee:
И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
20 and when the blood of Stephen thy witness was shed, I also was standing by, and consenting, and keeping the garments of them that slew him.
и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
21 And he said unto me, Depart: for I will send thee forth far hence unto the Gentiles.
Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 And they gave him audience unto this word; and they lifted up their voice, and said, Away with such a fellow from the earth: for it is not fit that he should live.
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
23 And as they cried out, and threw off their garments, and cast dust into the air,
И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
24 the chief captain commanded him to be brought into the castle, bidding that he should be examined by scourging, that he might know for what cause they so shouted against him.
хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
25 And when they had tied him up with the thongs, Paul said unto the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman, and uncondemned?
И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 And when the centurion heard it, he went to the chief captain, and told him, saying, What art thou about to do? for this man is a Roman.
Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
27 And the chief captain came, and said unto him, Tell me, art thou a Roman? And he said, Yea.
Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
28 And the chief captain answered, With a great sum obtained I this citizenship. And Paul said, But I am [a Roman] born.
Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29 They then which were about to examine him straightway departed from him: and the chief captain also was afraid, when he knew that he was a Roman, and because he had bound him.
Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 But on the morrow, desiring to know the certainty, wherefore he was accused of the Jews, he loosed him, and commanded the chief priests and all the council to come together, and brought Paul down, and set him before them.
На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
