1 Corinthians 2
1 And I, brethren, when I came unto you, came not with excellency of speech or of wisdom, proclaiming to you the mystery of God.
И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;
2 For I determined not to know anything among you, save Jesus Christ, and him crucified.
защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат.
3 And I was with you in weakness, and in fear, and in much trembling.
Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
4 And my speech and my preaching were not in persuasive words of wisdom, but in demonstration of the Spirit and of power:
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;
5 that your faith should not stand in the wisdom of men, but in the power of God.
за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6 Howbeit we speak wisdom among the perfect: yet a wisdom not of this world, nor of the rulers of this world, which are coming to nought: (aiōn g165)
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; (aiōn g165)
7 but we speak God’s wisdom in a mystery, [even] the [wisdom] that hath been hidden, which God foreordained before the worlds unto our glory: (aiōn g165)
но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. (aiōn g165)
8 which none of the rulers of this world knoweth: for had they known it, they would not have crucified the Lord of glory: (aiōn g165)
Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. (aiōn g165)
9 but as it is written, Things which eye saw not, and ear heard not, And [which] entered not into the heart of man, Whatsoever things God prepared for them that love him.
А, според както е писано:
10 But unto us God revealed [them] through the Spirit: for the Spirit searcheth all things, yea, the deep things of God.
А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 For who among men knoweth the things of a man, save the spirit of the man, which is in him? even so the things of God none knoweth, save the Spirit of God.
Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
12 But we received, not the spirit of the world, but the spirit which is of God; that we might know the things that are freely given to us by God.
А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 Which things also we speak, not in words which man’s wisdom teacheth, but which the Spirit teacheth; comparing spiritual things with spiritual.
което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 Now the natural man receiveth not the things of the Spirit of God: for they are foolishness unto him; and he cannot know them, because they are spiritually judged.
Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
15 But he that is spiritual judgeth all things, and he himself is judged of no man.
Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 For who hath known the mind of the Lord, that he should instruct him? But we have the mind of Christ.
Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.
