Псалми 35

1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

¡Oh Yavé, contiende con los que contienden contra mí! ¡Pelea contra los que combaten contra mí!

2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

¡Echa mano al escudo y al broquel, Y levántate en mi ayuda!

3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Saca la lanza y cierra el paso a mis perseguidores. Dí a mi alma: ¡Yo soy tu Salvación!

4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Sean avergonzados y confundidos Los que buscan mi vida. Sean vueltos atrás y confundidos Los que traman mi mal.

5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Sean como la cáscara de grano arrebatada por el viento, Y acóselos el Ángel de Yavé.

6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Sea su camino tenebroso y resbaladizo, Y el Ángel de Yavé los persiga.

7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

Porque sin causa me tendieron su red, Sin motivo cavaron fosa para mi vida.

8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Véngale destrucción inesperada. Atrápelo la red que él mismo tendió, Y caiga en ella con igual destrucción.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

Mi alma se deleitará en Yavé. Se regocijará en su salvación.

10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos mis huesos dirán: Oh Yavé, ¿quién como Tú, Que libras al débil del que es demasiado fuerte para él, Y al pobre y menesteroso del que lo despoja?

11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

Se levantan testigos falsos De lo que no sé me preguntan.

12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

Me devuelven mal por bien Para desolación a mi alma.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

Yo en cambio, al estar ellos enfermos, Me vestía de ropa áspera Y afligía mi alma con ayuno, Hasta que mi súplica a favor de ellos me era concedida.

14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Como por mi amigo o hermano actuaba, Como el que llora por su madre, Afligido me humillaba.

15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

Pero ellos, en mi adversidad se alegraron, Y se reunieron contra mí. Atacantes se reunieron contra mí, Y yo no lo entendía. Me despedazaban sin cesar.

16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

Como profanos burladores en las fiestas Rechinaron contra mí sus dientes.

17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.

Oh ʼAdonay, ¿hasta cuándo consentirás esto? ¡Libra mi vida de sus destrucciones, Mi única vida de los leones!

18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

Yo te daré gracias en la gran congregación, Te alabaré entre un pueblo numeroso.

19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

No se alegren de mí los que sin causa son mis enemigos, Ni guiñan el ojo los que me aborrecen sin causa.

20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

Por cuanto no hablan de paz, Sino inventan palabras calumniosas contra los mansos de la tierra.

21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

Ensanchan su boca contra mí, y dicen:

22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

¡Oh Yavé, Tú lo viste! ¡No calles! ¡Oh ʼAdonay, no estés lejos de mí!

23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

¡Despierta y levántate a hacer justicia, ʼElohim mío y ʼAdonay mío!

24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Júzgame conforme a tu justicia, oh Yavé ʼElohim mío, Que no se alegren ellos de mí.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

No digan ellos en su corazón: ¡Ajá, aquí está lo que queríamos! No digan: ¡Lo devoramos!

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Sean avergonzados y confundidos juntos Los que de mi mal se alegran. Vístanse de vergüenza y deshonor Los que se engrandecen sobre mí.

27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Canten de júbilo y alégrense los que favorecen mi justicia, Y digan continuamente: ¡Engrandecido sea Yavé, Quien se complace en la prosperidad de su esclavo!

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.

Mi lengua hablará de tu justicia y de tu alabanza todo el día.