Псалми 17

1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Oye, oh Yavé, una causa justa, atiende mi clamor. Escucha mi oración hecha con labios sin engaño.

2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

De tu Presencia proceda mi defensa. Vean tus ojos la rectitud.

3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Tú probaste mi corazón. Me visitaste de noche, Me pasaste por el crisol y nada [inicuo] hallaste. Resolví que mi boca no cometa transgresión.

4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

En cuanto a las obras humanas, Con la Palabra de tus labios Me guardé de las sendas del violento.

5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Mis pasos se mantuvieron en tus caminos. Mis pies no resbalarán.

6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

Oh ʼElohim, yo te invocaré, Y Tú me responderás. Inclina tu oído hacia mí y escucha mis palabras.

7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

¡Haz tus misericordias maravillosas! Tú eres Quien salvas a quienes se refugian a tu mano derecha, De los que se levantan contra ellos.

8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

Guárdame como a la pupila de tus ojos, Escóndeme bajo la sombra de tus alas

9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

De la presencia de los perversos que me oprimen, De los enemigos mortales que me rodean.

10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

Protegidos están en su prosperidad. Con su boca hablan arrogancias.

11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

Ahora cercaron nuestros pasos. Fijan su mirada en echarnos a tierra,

12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

Como león ansioso de desgarrar su presa, Como cachorro de león agazapado en su cueva.

13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,

¡Levántate, oh Yavé! ¡Hazle frente! Haz que sea derribado. Con tu espada libra mi alma del inicuo,

14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

Y con tu mano, oh Yavé, de los hombres del mundo, Cuya porción está en esta vida, Cuyo vientre Tú llenas con tus tesoros. ¡Sean saciados, pues, sus hijos, Y dejen las migajas a sus nietos!

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

Yo veré tu rostro en justicia, Estaré satisfecho cuando despierte a tu semejanza.