Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Junto a los ríos de Babilonia nos sentábamos y llorábamos Cuando recordábamos a Sion. Sobre los sauces, en medio de ella,

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Colgábamos nuestras arpas.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Porque allí nuestros cautivadores nos pedían cantos, Y nuestros atormentadores, alegría: ¡Cántennos alguno de los cantos de Sion!

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

¿Cómo podemos cantar el canto de Yavé en tierra extranjera?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si me olvido de Ti, oh Jerusalén, Que mi mano derecha pierda su destreza.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que mi lengua se pegue a mi paladar Si no te recuerdo, Si no exalto a Jerusalén por encima de mi mayor gozo.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Recuerda, oh Yavé, contra los hijos de Edom El día de Jerusalén, quienes dijeron: Arrásenla. Arrásenla, arrásenla hasta sus mismos cimientos

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Oh hija de Babilonia, la devastadora. ¡Dichoso el que te pague Por el mal que nos hiciste!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

¡Dichoso el que agarre a tus pequeños Y los estrelle contra la peña!